Дума Ки
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #52
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Дума Ки». Краткое содержание книги:
Промяната настъпва, след като Едгар наема къща на ДУМА КИ — красив и (странно защо?) почти необитаем остров в Мексиканския залив. Приказните залези и шепотът на раковините по брега го вдъхновяват и той се отдава на едновремешното си хоби — рисуването. Оказва се обаче, че талантът му е и чудо, и опасно оръжие. Защото много негови картини притежават сила, която не може да се контролира. Защото могат и да лекуват, и да убиват…
Почувствах нещо топло и лепкаво върху лицето си и изтрих кръвта от носа и горната си устна. Уайърман се бе стоварил върху една възглавничка на пода. Помогнах му да се изправи и видях, че и неговият нос кърви. От лявото му ухо надолу по шията му също се процеждаше тънки струйки кръв. Самият му врат изглеждаше подут и пулсираше в такт с бързите удари на сърцето му.
— Господи, какъв писък — промълви той. — Очите ми сълзят, а ушите ми звънят като камбаните на ада.
— Да — кимнах. — Иначе добре ли си?
— Да, само дето току-що видях един мъртвец да изчезва пред очите ми. Но сигурно е нещо нормално. — Той се наведе, вдигна тъпия предмет и го целуна. — Да благодарим на Бога за пъстрите неща147 — добави и избухна в смях. — Дори и когато не са пъстри.
Беше свещник. Горната му част изглеждаше потъмняла, сякаш се бе допряла до нещо много горещо, а не мокро и студено.
— Във всички къщи, които госпожица Истлейк дава под наем, има свещници, понеже токът редовно спира — обясни Уайърман. — Голямата къща е оборудвана с генератор, но останалите не са, включително и тази. За разлика от по-малките постройки обаче тук свещниците са от „Двореца“ и както току-що се уверихме, излязоха сребърни.
— И ти успя да се сетиш за това! — промълвих смаяно.
Той вдигна рамене и се загледа в океана. Аз направих същото. Не се виждаше нищо друго освен отразеното във водата сияние на луната и звездите. Поне засега.
Ненадейно Уайърман ме хвана за ръката. Пръстите му обгърнаха китката ми точно на мястото, където мъртвецът бе щракнал гривната, и сърцето ми подскочи.
— Какво? — попитах. Не ми харесваше страхът, изписал се на лицето му.
— Джак! Джак е съвсем сам в „Дворец“!
Качихме се в колата му. От ужаса при вида на удавника не бях забелязал светлината от фаровете й, нито бях чул кога е спряла до моя автомобил.
IX
Заварихме Джак жив и здрав. Бяха му позвънили няколко стари приятели на Елизабет, последният от които — в девет без четвърт, тоест около час и половина, преди да нахълтаме окървавени в къщата. Уайърман още държеше свещника. „Дворецът“ не бе посещаван от неканени гости и Джак не бе видял кораба, закотвен в залива пред „Розовата грамада“. По това време младежът бе хапвал пуканки, докато гледал на видеото „Полицаят от Бевърли Хилс“.
Той изслуша разказа ни с нарастващо изумление, но не и с недоверие; все пак беше млад човек, напомних си аз, израсъл със сериали като „Досиетата Хикс“ и „Изгубени“. Освен това историята ни не противоречеше на онова, което му бяхме казали по-рано. Когато приключихме, той взе свещника от Уайърман и разгледа върха му, чийто цвят напомняше цвета на жичка в електрическа крушка.
— Защо този мъртвец не дойде при мен? — попита. — Бях сам и щеше да ме завари съвсем неподготвен.
— Не ми се иска да накърнявам самочувствието ти — отвърнах, — но не мисля, че ти си главната цел за онзи, който дирижира това шоу.
Джак вече се взираше в тясната червена ивица на китката ми.
— Едгар, там ли ви…
Кимнах.
— Ега ти шибанията — въздъхна младежът.
— Осъзнаваш ли какво става? — обърна се Уайърман към мен. — Ако тя ти е изпратила тази твар, значи е стигнала до извода, че си разбрал всичко или си съвсем близо до истината.
— Не мисля, че някой някога ще узнае цялата истина — изтъкнах, — но знам кой е бил този удавник приживе.
— Кой? — Джак се взираше в мен, ококорен от изумление. Стояхме в кухнята и той още държеше свещника. Сетне го остави върху масичката.
— Емъри Полсън. Съпругът на Адриана Истлейк. Върнали са се от Атланта, за да помогнат с издирването на Теси и Лора (дотук всичко е както го знаем), но така и не са напуснали Дума Ки. Персе се е погрижила да останат.
X
Отидохме в приемната, където се бях запознал с Елизабет Истлейк. Продълговатата ниска масичка си беше на същото място, само че сега върху нея нямаше порцеланови фигурки. Полираната й повърхност изглеждаше като съвършена подигравка над живота.
— Къде са? — обърнах се към Уайърман. — Къде са статуетките й? Къде е Порцелановия град?
— Събрах всичко в кашони и ги занесох в лятната кухня — отвърна той и махна с ръка. — Без кой знае каква причина, просто не можех… просто не можех да… muchacho, искаш ли зелен чай? Или бира?
Помолих за чаша вода. Джак каза, че предпочита бира, стига някой да не възразява. Уайърман отиде в кухнята. Заплака чак когато излезе в коридора. Риданията му бяха шумни и силни — от онези, които не можеш да сподавиш, колкото и да се опитваш.
147
Цитат от стихотворение на викторианския поет Джералд Манли Хопкинс. — Б.пр.