Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Втората задача предполагаше ръководещите разследването да съставят екип, който активно да се заеме със списъка с клиенти на проститутки от компютъра на Даг Свенсон. Имаше само един организаторски проблем. Разследващите разполагаха с иззетия от „Милениум“ компютър и zip дисковете, в които бе копирана информацията от лаптопа му. Те обаче съдържаха дългогодишни проучвания и буквално хиляди страници материали, така че щеше да отнеме дълго време да ги каталогизират и да се запознаят с тях. Групата щеше да има нужда от подкрепление и Бублански определи Соня Мудиг за неин ръководител.
Третата задача бе да проучат мъж на име Зала. В това отношение разследващият екип щеше да поиска подкрепление от специалния отдел за разследвания, свързани с организираната престъпност, отдел, който според наличната информация няколко пъти се бе сблъсквал с въпросното име. Възложи тази задача на Ханс Фасте.
Накрая бе определено Кърт Свенсон да организира издирването на Лисбет Саландер от този момент нататък.
Отчетът на Бублански отне шест минути, но породи едночасово обсъждане. Ханс Фасте бе яростен противник на начина, по който Бублански ръководеше разследването, и не криеше отношението си. Това изненада Бублански. Той никога не бе харесвал особено Ханс Фасте, но го имаше за компетентен полицай.
Ханс Фасте смяташе, че разследването трябва да остане фокусирано върху Лисбет Саландер въпреки допълнителната информация. Според него уликите срещу Саландер бяха толкова силни, че нямаше никакво основание в настоящия момент да започват да работят над версии за друг извършител.
– Това са глупости. Говорим за склонна към насилие психопатка, чието състояние се влошава все повече през годините. Да не би наистина да мислиш, че всички доклади на психиатрията и на „Съдебна медицина“ са шега работа? Освен това съществуват доказателства, че е присъствала на местопрестъплението. Разполагаме с улики, че проституира. А пък в банковата ѝ сметка има огромна недекларирана сума.
– Знам всичко това.
– Последователка е на някакъв лесбийски секс култ. Мога да се обзаложа, че тая лесбийка Сила Норен знае повече, отколкото признава.
Бублански повиши тон.
– Фасте! Престани. Напълно си обсебен от хомосексуалната страна на въпроса. Не е професионално.
Веднага съжали, че го каза пред целия екип, вместо да поговори насаме с Фасте. Прокурор Екстрьом прекъсна караницата им. Изглеждаше объркан и не знаеше чия страна да избере. Накрая подкрепи Бублански – да пренебрегне мнението му би означавало да му отнеме ръководството на разследването.
– Ще следваме решенията на Бублански.
Бублански погледна към Сони Буман и Никлас Ериксон от „Милтън Секюрити“.
– Разбирам, че можем да разчитаме на услугите ви още три дни и ще трябва да се възползваме максимално от този шанс. Буман, ще помагаш на Кърт Свенсон в преследването на Лисбет Саландер. Ериксон, ти продължаваш с Мудиг.
Екстрьом помисли малко и вдигна ръка точно когато всички се канеха да си тръгнат.
– Само още едно нещо. Ще си мълчим за случилото се с Паоло Роберто. Медиите ще полудеят, ако още едно известно лице се окаже замесено в разследването. Тоест не искам и дума да споменавате за това извън стените на тази стая.
СОНЯ МУДИГ СПРЯ Бублански веднага след срещата.
– Изпуснах си нервите с Фасте. Постъпих непрофесионално – рече Бублански.
– Знам как се чувстваш – усмихна се тя. – Започнах да преглеждам съдържанието на компютъра на Свенсон още в понеделник.
– Знам. Докъде си стигнала?
– Има дузина варианти на ръкописа му, огромно количество материали от проучвания, а и ми е трудно да преценя кое е важно и кое не. Ще ми отнеме няколко дни само да отворя и прегледам всички документи.
– Ами ако включиш Никлас Ериксон?
Соня Мудиг се колебаеше. След това се обърна и затвори стаята на кабинета на Бублански.
– Честно казано… Не че искам да го клеветя зад гърба му, но не ми помага особено.
Бублански сбърчи чело.
– Казвай.
– Не знам, той не е бил полицай като Буман. Говори сума ти глупости. Има почти същото отношение към Мириам Ву като Ханс Фасте и не проявява никакъв интерес към разследването. Не съм сигурна на сто процента, но ми се струва, че не харесва особено Лисбет Саландер.
– Как така?
– Имам чувството, че са имали някакъв конфликт.
Бублански кимна бавно.
– Жалко. Буман се държи съвсем нормално, но всъщност не ми допада особено, че в разследването участват външни лица.