Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Бублански кимна.
– Второ. Целта на отвличането е била да принудят Мириам Ву да им каже къде се крие Лисбет Саландер. Следователно двамата блондини преследват Саландер поне от една седмица преди убийството. Схващате ли?
Мудиг кимна.
– Трето. След като в тази история има забъркани и други лица, то Лисбет Саландер не е единственият „убиец психопат“, за какъвто беше нарочена.
Нито Бублански, нито Мудиг казаха нещо.
– Едва ли може да се твърди, че мъжът с конската опашка е член на лесбийска сатанинска лига.
Мудиг се усмихна леко.
– И накрая, мисля, че цялата история е свързана с мъж на име Зала. Даг Свенсон се беше съсредоточил изключително върху него през последните две седмици. Съответната информация се намира в компютъра му. Даг Свенсон свързва Зала с убийството на една проститутка, на име Ирина Петрова, в Сьодертеле. Аутопсията е показала, че е била подложена на жесток побой. Толкова жесток, че минимум две от нараняванията са били смъртоносни. В доклада на съдебния лекар не е било посочено с какво оръжие е пребита, но раните са били подобни на тези на Мириам Ву и Паоло. Може да се окаже, че са дело на един рус великан.
– Ами Бюрман? – попита Бублански. – Да речем, че някой може и да е искал да запуши устата на Даг Свенсон. Но кой би убил попечителя на Лисбет Саландер?
– Не знам. Не всички парчета от пъзела са по местата си, но трябва да съществува някаква връзка между Бюрман и Зала. Това е единственото логично обяснение. Какво ще кажете да насочите мислите си в друга посока? Ако Лисбет Саландер не е виновна, то някой друг е извършил убийствата. Мисля, че престъпленията са свързани с търговията със секс робини. А Саландер по-скоро би умряла, отколкото да се забърка в нещо подобно. Казах ви, че е крайна моралистка.
– Каква е в такъв случай ролята ѝ?
– Не знам. Свидетел? Противник? Може просто да е отишла до Еншеде, за да предупреди Даг и Мия, че животът им е в опасност. Не забравяйте, че е изключително добра в проучванията.
БУБЛАНСКИ ЗАДЕЙСТВА машината. Позвъни в полицейското управление на Сьодертеле и им предостави описанието на пътя до склада, което му бе дал Паоло Роберто. Помоли ги да търсят изоставено складово помещение малко след езерото Унгерн, в североизточна посока. След това се обади на инспектор Йеркер Холмберг – той живееше във Флемингсберг и следователно се намираше най-близо до Сьодертеле – и го помоли по възможно най-бързия начин да се присъедини към екипа от полицията в Сьодертеле и да им помогне при огледа на местопрестъплението.
Йеркер Холмберг му позвъни след около час. Точно бе пристигнал на мястото на престъплението. Полицаите от Сьодертеле не бяха имали никакъв проблем да открият въпросния склад. Той бе изгорял заедно с двете прилежащи постройки за съхранение на багаж и пожарникарите се опитваха да изгасят тлеещите останки. Две захвърлени туби с бензин свидетелстваха, че става въпрос за умишлен палеж.
Бублански бе обзет от разочарование, граничещо с ярост.
Какво, по дяволите, се случваше? Кой бе русият великан? Коя всъщност беше Лисбет Саландер? И защо не можеха да я открият?
Ситуацията се усложни още повече, когато прокурор Ричард Екстрьом се появи на срещата в девет часа сутринта. Бублански информира за драматичното развитие на събитията от сутринта и предложи приоритетите на разследването да бъдат преразгледани поради множеството мистериозни случки, внасящи неяснота във версията, по която се работеше в момента.
Разказът на Паоло Роберто потвърждаваше категорично историята на Микаел Блумквист за нападението над Лисбет Саландер на Лундагатан. Това намаляваше вероятността убийствата да са извършени от сама жена психопат в пристъп на лудост. Оттук обаче не следваше, че подозренията срещу Лисбет Саландер ще изчезнат – трябваше например да се обясни защо пръстовите ѝ отпечатъци се намират върху оръжието на убийствата. Новата информация все пак означаваше, че разследващите трябва сериозно да обмислят възможността извършителят да е друг. В такъв случай съществуваше една-единствена хипотеза – теорията на Микаел Блумквист, че убийствата са свързани с разкритията за търговията със секс робини, които Даг Свенсон е възнамерявал да направи. Бублански очерта три основни пункта.
Най-важната задача за деня бе да идентифицират огромния рус мъж и съучастника му с конската опашка, които бяха отвлекли и пребили Мириам Ву. Огромният рус мъж имаше запомнящ се външен вид и следователно би трябвало лесно да могат да го открият.
Кърт Свенсон ги отрезви, като им припомни, че Лисбет Саландер също има запомнящ се външен вид и че полицията я издирва от почти три седмици, без да има ни най-малка представа къде се намира.