Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Соня Мудиг кимна.
– Какво ще правим?
– Ще трябва да работиш с него до края на седмицата. Армански е заявил, че ще се откажат, ако няма резултат. Захващай се с материалите на Свенсон и не разчитай на помощ от друг.
РАБОТАТА НА СОНЯ МУДИГ по материалите на Даг Свенсон бе прекъсната само след четирийсет и пет минути поради отстраняването ѝ от разследването. Внезапно я повикаха в кабинета на Екстрьом. Бублански вече беше там. И двамата мъже бяха с почервенели лица. Журналистът на свободна практика Тони Скала точно бе пуснал новината, че Паоло Роберто е спасил лесбийката със садомазохистични наклонности Мириам Ву от някакъв похитител. Статията му съдържаше редица детайли, известни единствено на работещите по разследването полицаи. Текстът бе формулиран така, сякаш полицията възнамерява да повдигне обвинения срещу Паоло Роберто за нанасяне на тежки телесни повреди.
Екстрьом вече бе получил няколко позвънявания от журналисти, които искаха информация за ролята на боксьора. Той се намираше почти в състояние на афект, когато обвини Соня Мудиг, че е разкрила секретната информация. Мудиг веднага отхвърли обвиненията, но напразно. Екстрьом искаше да я отстрани от разследването. Бублански беше бесен и категорично застана на страната на Мудиг.
– Соня твърди, че не е издавала информация на медиите. Това ми е достатъчно. Лудост е да свалим опитен полицай, който е навътре в случая.
В отговор на това Екстрьом изрази открито недоверието си към Соня Мудиг. Накрая Екстрьом седна на бюрото си и се намуси. Решението му бе окончателно.
– Мудиг, не мога да докажа, че изнасяш информация, но ти нямам никакво доверие по отношение на разследването. Отстранена си от него, считано от днес. Вземи си отпуска до края на седмицата. В понеделник ще получиш нови задачи.
Мудиг нямаше избор. Кимна и тръгна към вратата. Бублански я спря.
– Соня, отбележи, че не вярвам ни най-малко на тези обвинения и напълно ти се доверявам. Но не аз решавам в случая. Отбий се в кабинета ми, преди да си тръгнеш.
Тя кимна. Екстрьом се разгневи още повече. А и цветът на лицето на Бублански будеше безпокойство.
СОНЯ МУДИГ ВЕДНАГА се върна в стаята, където двамата с Никлас Ериксон работеха с компютъра на Даг Свенсон. Беше ядосана и ѝ се плачеше. Ериксон я погледна и забеляза, че нещо не е наред, но не каза нищо. Тя не му обърна внимание. Седна на бюрото си и се втренчи в празното пространство пред себе си. В стаята настъпи тежка тишина.
Накрая Ериксон се извини, че трябва да отиде до тоалетната. Попита я дали иска кафе, но тя поклати глава.
Когато Ериксон излезе от стаята, Соня Мудиг се изправи и си облече якето. Взе дамската си чанта и отиде в кабинета на Бублански. Той ѝ посочи да седне в стола за посетители.
– Соня, няма да оставя този въпрос неразрешен, докато Екстрьом не отстрани и мен. Не приемам решението му и няма да го подмина току-така. Ще продължиш да работиш с разследването по мое нареждане. Разбрано?
Тя кимна.
– Няма да се прибираш, нито пък ще си вземаш отпуска до края на седмицата. Нареждам ти да отидеш до редакцията на „Милениум“ и да си поговориш с Микаел Блумквист. След това просто ще го помолиш да ти помогне с материалите на твърдия диск на Даг Свенсон. В „Милениум“ разполагат с тяхно копие. Ще спестим много време, ако разполагаме с човек, който е запознат с тях и може да каже кое е важно и кое не.
Соня Мудиг си отдъхна малко.
– Не съм казала нищо на Никлас Ериксон.
– Аз ще се погрижа за него. Ще го прикрепя към Кърт Свенсон. Виждала ли си Фасте?
– Не. Той си тръгна веднага след края на срещата.
Бублански въздъхна.
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ напусна болницата към осем часа сутринта. Даде си сметка, че е спал твърде малко, а трябва да е в кондиция на следобедната среща с Гунар Бьорк в Смодаларьо. Съблече се, нави будилника за десет и половина и поспа два часа, от които определено имаше нужда. Изкъпа се, обръсна се, облече си чиста риза и излезе. Точно минаваше покрай площад Гюлмарсплан, когато Соня Мудиг му се обади на мобилния телефон и му каза, че би искала да разговаря с него. Микаел ѝ обясни, че е зает и няма възможност да се види с нея. Тя му обясни какво иска и той я насочи към Ерика Бергер.
Соня Мудиг отиде в редакцията на „Милениум“. Огледа Ерика Бергер и установи, че тази самоуверена и леко авторитарна дама с трапчинки и късо подстриган рус бретон ѝ харесва. Напомняше ѝ леко на една поостаряла Лора Палмър от „Туин Пийкс“. Зачуди се дали и Ерика Бергер не е лесбийка, което реално нямаше никаква връзка с посещението ѝ. Само Ханс Фасте смяташе, че всички дами с отношение към разследването имат подобни сексуални предпочитания. После си спомни, че е чела някъде за брака на Ерика Бергер с художника Грегер Бакман. Ерика изслуша молбата ѝ да ѝ бъде оказана малко помощ при преглеждането на материалите от твърдия диск на Даг Свенсон. Изглеждаше притеснена.