Границата
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Границата». Краткое содержание книги:
оповестяваше мъка или загуба, или отказ. Беше звукът на новото начало.
Също както беше казал Итън, помисли си Дейв, докато Черил се настаняваше зад
волана, а той се качваше от страната на пътника - предстоеше им интересно и пълно
с предизвикателства бъдеще.
Нямаше да го пропусне за нищо на света.
* * *
В десет сутринта Оливия и Винсент Куинтеро бяха излезли на езда в ранчото.
Утре вечер трябваше да присъстват на вечеря с група приятели, с които се събираха
всеки няколко Месеца. Щеше да бъде в „Дъ мелтинг пот“ на „Ист Маунтийн авеню“.
Оливия и Винсент обсъждаха плановете си за круиз по гръцките острови през есента,
понеже и двамата винаги бяха искали да видят синьото Егейско море и родните
места на героите.
Спряха за малко и поседяха под дърветата, които всеки момент щяха да цъфнат.
Светът отново се пробуждаше след, както изглеждаше, особено дълга зима. Имаха
толкова прекрасни очаквания. Тази вечер например се канеха да запалят
33
чиминеята и да гледат изгрева на звездите, да пийнат по чаша вино и просто да си
говорят за живота така, както правят влюбените съпрузи, които са и наистина добри
приятели.
Простите удоволствия обикновено са най-доброто. И Оливия, и Виктор
разбираха, че времето е дар, който трябва да бъде ценен. И ако някога се усъмняха в
това, винаги можеха да получат точен отговор от „Магическата осмица“.
* * *
В десет и единадесет минути Джон Дъглас се занимаваше с бумащина в кабинета
си - наваксваше със застрахователните формуляри - когато една от сестрите почука
на вратата и надникна вътре. Попита:
- Имате ли нужда от кафе?
- Не, благодаря. Добре съм. Просто имам толкова работа... О, ще ми направиш ли
голяма услуга да се обадиш на Дебора от мое име? Попитай я дали иска да спра в
„Хол Фуудс“ и да взема малко паста... не, забрави... сам ще й се обадя само след
няколко минути.
- Добре - сестрата се намръщи и Джей Ди разбра, че нещо не е наред.
- Какво има, Софи?
- Ами... странна работа. Дават го по телевизията, по всички канали. Казват, че
хората чували навсякъде свръхзвукови удари. По целия свят, така, де. Само тътен и
това е всичко.
- Хм - въздъхна Джей Ди. - За пръв път чувам подобно нещо!
- Знам, наистина е странно. Хората направо откачат.
- Може да е някакъв метеор, който се е взривил в атмосферата, предполагам. Но
не би се чувало навсякъде по света, нали? Нямам представа, аз съм просто един стар
доктор.
- Искате ли да дойдете да погледнете? Пускат записи, снимани от хората, чува се
и звукът.
Джей Ди погледна към омразната купчина формуляри. Можеше да използва
случката като оправдание да стане и да се махне от бюрото. Но... не.
- По-добре да си довърша задачите. Може би после, благодаря ти.
Не бяха минали и няколко минути от излизането на Софи и телефонът звънна.
Беше Дебора, звънеше му от къщи. Малката й сестра в Сан Франциско току-що се
обадила с най-странната история, която някога беше чувала в живота си, щуротия за
космически кораби и извънземни, които водели някаква си война, и... определено си
беше шантаво. Дебора каза, че според нея двата експеримента на Сиси с ЛСД- то в
„Бъркли“ сигурно почваха да си личат точно сега, след всичките изминали години.
- Не се и съмнявам - съгласи се Джей Ди. - Слушай... може да се прибера по-рано.
Искаш ли да спра в „Хол Фуудс“ да купя малко паста?
Дебора каза, че това ще е страхотно и щяла да се обади на Сиси да се опита да я
успокои.
- Чудесна идея - каза й той. - И й кажи, ако пуши трева, да я спре и нея.
След това съобщи на жена си, че я обича и затвори телефона все още имаше
ужасно много бумаги за оправяне.
* * *
Когато неземният тътен прозвуча в небето почти над главата й, Реджина
Джерико изтърва пистолета в тревата и вдигна глава.
Там нямаше нищо. Само небе, по което полека плуваха няколко облачета.
Джеферсън седеше на синьото си дървено кресло с изглед към пасищата и
царството му в Ню Идън. Сянката на големия дъб потрепваше под полъха на вятъра.
Пасторът погледна към пистолета и след това се вгледа в лицето на Реджина, а тя си
каза, че в погледа му нещо се е променило... нещо... но не знаеше какво точно, пък и
си мислеше, че никога не е познавала изцяло този мъж. Зачуди се дали да не посегне
към пистолета и да довърши плана си. Все пак не Божият глас беше спасил
Джеферсън Джерико от разплата за греховете му - просто военен самолет