Границата
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Границата». Краткое содержание книги:
Джерико пулсираше напът да експлодира и мъглявите войници насочваха оръжията
си за стрелба, а царицата на горгоните изсъска струя киселина от зъбатата си уста и я
плисна в лицето на момчето, което й се бе противопоставило.
Миротворецът вкара последното число точно когато киселината удари в челото и
носа му и влезе в сребърните му ириси.
Преди очите му да изгорят, видя квадратчетата да почервеняват.
Излетя на свобода от съсипаното тяло - същество, изградено изцяло от енергия
като вихреща се електрическа буря, която изстреля светкавици във всички посоки и
взе да расте, изпълвайки стаята, нивото, цялата инсталация, небето от хоризонт до
хоризонт... и накрая обгърна изцяло изгарящата в сраженията Земя.
Стените на реалността се изкривиха.
Мембраната, която разделяше настоящето и миналото, започна да се цепи.
Оливия имаше чувството, че вече не се намира на пода на разрушената операционна.
Сякаш не тялото й се местеше, а самото помещение внезапно изчезна около нея.
Рееше се в сумрачен свят, където покрай нея се стрелкаха неразпознаваеми силуети и
образи, а движенията им я завъртаха, сякаш гравитацията напълно е спряла да
съществува. Намираше се в огромна люлка от лунапарк, която се върти толкова
бързо, че тя не успяваше да си поеме дъх и искаше някой да я спре... да спре, моля
ви... но тя не забавяше ход, затова Оливия се опита да изпищи, само че гласът й бе
изчезнал, всичко се бе превърнало в размазана сивота и звуците - в приглушена буря.
Тя се въртеше до безкрай и си каза, че непременно ще осъди някого, когато това
изпитание свърши - ще съди собствениците на лунапарка и Винсент ще й помогне,
понеже хората не са и състояние да понасят такова мъчение; тя не можеше да диша,
да говори, нечовешко беше да не спират уреда, никой не би издържал... и докато през
ума й се търкаляха странни и ужасяващи образи, тя се уплаши за здравия си разум и
през паниката си си каза: „Бог да ми е на помощ, разпадам се“.
ТРИДЕСЕТ И ПЕТ
Дейв работеше върху дървената ограда в западния край на имота си, която
миналата седмица мартенският вятър бе проял до падане. Носеше тъмносинята си
бейзболна шапка, стари удобни джинси и кафява тениска с жълтеникаво яке.
„Отвътре като агне, отвън като лъв!“ - каза си. Страхотен лъв се беше оказал,
когато...
Дейв Маккейн внезапно се олюля и изпусна чука си, понеже се задаваше ужасна
катастрофа. Той погледна часовника си- подарък от Черил за десетата им
годишнина. Беше десет и една минута. Нещо щеше да падне от висините. Беше
лудост... да, лудост... понеже небето сияеше безоблачно и синьо и слънцето
започваше да топли и...
Задаваше се ужасен кошмар!
Дейв се втурна към къщата с името на жена си на уста. Претича покрай пикапа и
караваната, която по неизвестна причина си представи опожарена и клекнала на
четири разтопени гуми. Губеше си ума! В този прекрасен ден, ей тъй от нищото,
започваше да откача.
- Дейв! Какво ти става? - възкликна Черил, когато той се юрна като бесен през
комарника на вратата и го свали от пантите.
Дейв изблъска рамката встрани. Беше на нокти, тресеше се, имаше нужда от
питие, от цигара, леле, колко се беше шашнал! Слава тебе, Господи, че момчетата
бяха на училище и нямаше да видят стареца си - коравия пич - изплашен до
насиране, понеже така си беше, честен кръст.
- Дейв? Дейв! - Черил, дребничка жена с най- голямото сърце, което Дейв някога
бе познавал, последва съпруга си през къщата чак до предната стая.
Той продължаваше да си гледа часовника, макар да не беше сигурен защо. Взе
дистанционното, изтърва го, затутка се да го вдигне отново и включи телевизора.
- Какво ти става? - попита Черил. - Държиш се като луд!
- Мъхъм - Дейв превключи на CNN.
Водещият разправяше за някакви протестни действия вън Вашингтон, няколко
хиляди души се събрали с искане за плосък данък и говорителите и на двете партии
твърдяха, че идеята им харесва, но Дейв знаеше, че лъжат - и двете партии бяха
пълни с лъжци, които не се интересуваха от нищо друго, освен от портфейлите си и
да сграбчат властта, биеха се през цялото време и бяха в непрестанна война с
гражданите, останали в капан помежду им.
- Чакай - каза на Черил, след като си погледна отново часовника. - Просто чакай!
Смени канала на „Фокс Нюз“. На екрана двама мъже и жена започнаха да спорят,