Границата
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Границата». Краткое содержание книги:
вдигнал ръце във въздуха.
Крейг се върна пред обектива.
- Джим? - Заекна той. Говореше с британски акцент. Кичур черна коса се беше
освободил и висеше над едното му око. Джим, чуваш ли ме?
- Чуваме те, давай.
- Това е лудост - заяви Черил.
Дейв отново си дръпна здравата от цигарата.
- Те не дойдоха! - задавено заяви Крейг. - Джим, те не дойдоха!
- Извинявай, не те разбрах! Какво каза?
- Не дойдоха! - повтори Крейг и сега вече наистина се разплака. - О, Христе...
Исусе! Не дойдоха... когато предишния път се появиха, аз стоях точно тук... точно тук,
на същото място. И сега чух тътена, но тях ги нямаше!
„Итън! - Помисли си Дейв. - Миротворецът. Извънземният склад за време в
лабораторията на С4. Проработил е. А той каза, че ще спре горгоните да не преминат
и ако те не дойдат, няма да се появят и мъглявите.“
- Джим, не си ли спомняш? - примоли се Крейг. Зад него по улицата се стрелна
кола, чийто шофьор дивашки свиреше с клаксона.
Екранът почерня.
Остана така може би шест секунди.
След това Джим, говорителят от CNN, се появи отново, потънал в разговор с
невидим събеседник от дясната си страна, но нямаше звук. Той сви рамене и разпери
ръце, сякаш казваше: „Аз нямам и грам шибана идея какво му става на Крейг“, а
после каналът включи реклама за „СейфЛайт - ремонт на автомобилни стъкла“.
Дейв погледна към жена си през мъглата от цигарен дим. Малката бръчка между
очите й му се стори дълбока цяла миля. Тъкмо щеше да я попита дали си спомня
нещо, но разбира се, тя не помнеше, понеже, ако помнеше, щеше да знае, че времето
се е върнало назад, даден им е втори шанс и горгоните няма да се появят. Може би те
се опитваха да преминат и това беше причината за шумовете над Банкок, само че се
удряха в защитната мрежа, създадена от миротвореца. Дейв си погледна часовника.
Беше 10:17. Те нямаше да дойдат, защото по това време сутринта на онзи трети април
Черил щеше да стои тук и да гледа първите аматьорски записи на излюпващите се от
взривовете горгонски кораби и после беше казала: „Мили Боже, трябва да приберем
момчетата!“.
Мобилният на Черил звънна.
- Звънят от училището! - каза тя и вдигна.
Дейв превключи на „Фокс Нюз“.
- ... малко объркани... - каза русата дама, която седеше на бюрото между двамата
мъже. С един пръст притискаше слушалката в ухото си, опитвайки се да получи
информация и да я предаде колкото се може по-бързо. - Добре, онова, което
научаваме, е...
- Трябва да отидем веднага до училището - заяви Черил. Вече си беше взела
сакото и чантата.
- Какво има, бебчо?
- Майк беше. От кабинета на мисис Сърлинг. Майк плаче, получил някаква
криза. Молеше ме да се прибере вкъщи. Дейв, какво става?
„Майк си спомня“ - осъзна Дейв. Може би не особено ясно, но си спомняше
нещо.
- пристъп на лудост - дуднеше русата по „Фокс“. - Получаваме... само момент...
доклади за... Съжалявам, връзката прекъсна.
- Задръж! - един от мъжете също се напрягаше да долови нещо през слушалката
си. - Пише се емисия, ще я излъчат след броени секунди. Новините са малко странни.
- Че какво не му е странното на новините напоследък? - Попита другият мъж и се
засмя нервно.
- Няма извънредно положение - уточни първият, вдигнал ръка, сякаш да спре
зрителите да не посягат панически към мобилните си телефони. - Идват сведения
за... чуйте сега, както казах -странни новини... Многобройни свръхзвукови удари в
небето над Чикаго, Атланта и Ню Йорк... е, аз нищо не чух, а вие?
- Аз също не чух - каза вторият тип. - Ето и емисията.
На дъното на екрана потекоха същите сведения, които новинарят вече беше
споделил: „Над няколко града са чути многобройни свръхзвукови удари с неизвестен
произход“.
- При мен идва, че... Какво? - русата жена вече не стискаше слушалката си, а се
обърна към някого извън камерата. Отново се съсредоточи върху зрителите и се
държеше спокойно и уверено, когато каза: - Получаваме първоначални сведения, че
звуците - и те действително са идентифицирани като свръхзвукови удари - са били
чути и над Москва и Хелзинки. Ще се върнем с повече подробности по-късно,
убедена съм, но нека оставим учените да разберат какво става, хора!
- Аз не съм учен, но поне едно е сигурно - обяви мъжът, който се беше изсмял
нервно. Той се усмихваше и за момента се държеше като добро другарче на всички,