Ханибал - врагът на Рим

Квинт не се сдържа и извика:

— Какво стана?

Вятърът отнесе въпроса му и той остана без отговор.

Двамата се спогледаха мрачно и продължиха по пътя си. След малко попаднаха на група принципи. Изгарящ от желание да научи как е свършила битката, Квинт привлече вниманието на набит як мъж с щит, върху който бяха изобразени два озъбени вълка.

— Победихте ли?

Принципът се намръщи и отвърна:

— Зависи какво имаш предвид. Ханибал определено няма да забрави скоро легионерите, които се сражаваха при Требия.

Квинт и Фабриций кимнаха доволно.

— Ударихте картагенците в гръб ли? — развълнувано попита Фабриций. — Съюзническата пехота успя ли да отблъсне слоновете и стрелците им?

Войникът наведе глава.

— Не точно, командире.

Двамата го зяпнаха неразбиращо.

— Какво тогава? — попита Фабриций.

Принципът прочисти гърлото си.

— След като пробихме вражеската линия, Лонг нареди да напуснем бойното поле. — По лицето му премина сянка. — Фланговете ни вече бяха разбити. Предполагам, че не е бил сигурен, че ще може да овладее положението.

— А съюзниците? — прошепна Квинт.

Последвалото мълчание беше повече от красноречиво.

— Всемогъщи Юпитер — промълви Фабриций. — Мъртви ли са?

— Някои може и да са стигнали до лагера — призна принципът. — Само времето ще покаже.

На Квинт му се зави свят. Това означаваше, че жертвите вероятно са десетки хиляди.

Баща му беше по-съсредоточен.

— В такъв случай май ние ще запомним Ханибал, а не той нас — язвително посочи той. — Не мислиш ли?

— Да, командире — промърмори принципът и погледна с копнеж другарите си, които вече бяха изчезнали зад ъгъла.

Фабриций му кимна.

— Върви.

Замаяният Квинт се загледа в отдалечаващия се войник и каза:

— Пракс може да излезе прав. Утре Ханибал може да се окаже пред портите.

— Спри — рязко каза баща му и се озъби свирепо. — Рим не се предава след едно поражение. Не и когато има чужди нашественици на своя земя!

Квинт донякъде се оживи.

— Ами Ханибал?

— Засега ще ни остави — отвърна Фабриций. — Ще предпочете да привлича подкрепата на галските племена до края на зимата.

Квинт изпита облекчение от увереността на баща си.

— А ние?

— Ние ще използваме това време да се прегрупираме и да формираме нови легиони и кавалерия. Рим и съюзниците му не страдат от недостиг на хора. До пролетта изгубените днес войници ще бъдат заместени от нови. — „А аз ще бъда повишен и ще държа лихварите далеч“. Фабриций се усмихна свирепо. — Ще видиш!

Квинт най-сетне се обнадежди и кимна енергично. Скоро щяха отново да се сразят с картагенците. На равни или по-добри начала. Щеше да има шанс да си върнат честта, която според него бяха изгубили днес на бойното поле.

Рим щеше да се изправи отново и да изтръгне победата от ръцете на Ханибал.