Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Той се извърна рязко. До вратата се беше изправила Хекс, като по този начин успешно бе изолирала и двама им вътре.
Носеше същото облекло както винаги, но той сякаш за пръв път я виждаше с тази впита тениска и кожените панталони.
— Видях те, че влезе тук с олюляване, и реших да проверя дали си добре.
Сивите й очи го гледаха от упор и той би се обзаложил, че никога от нищо не се отклоняваха. Жената имаше поглед като на статуя — директен и нетрепващ.
Като на невероятно секси статуя.
— Искам да правя секс с теб — изрече с устни той, без да го е грижа, че се излага.
— Това ли искаш?
Очевидно бе разчела думите по устните му. Ако ли не, бе разчела посланието на пениса, надигнат в готовност в джинсите му.
— Да, това.
— Има много жени в клуба.
— Ти си само една.
— Мисля, че с тях ще ти е по-добре.
— А аз мисля, че на теб ще ти е по-добре с мен.
Нямаше представа откъде идваше тази му самоувереност, но не искаше и да знае. Щеше да я използва, все едно дали бе самочувствие, дарено му от Бог, или просто чиста глупост.
— Това е факт, знам го.
Той целенасочено пъхна палци в колана на джинсите си и ги опъна. След като ерекцията му стана очевидна като еркер на къща, тя сведе очи надолу и той знаеше какво вижда. Беше съответстващо надарен за ръста си от два метра и петнайсет сантиметра. А в състояние на ерекция беше направо огромен.
Аха, излязохме от образа на статуя, а, помисли си той, когато тя не върна очи към лицето му и почти незабележимо ги разшири.
С прикования й към него поглед и искрата, прескочила помежду им, той вече не беше обсебен от миналото си. Съществуваше само в настоящето. А настоящето изискваше тя да заключи проклетата врата, да го остави да й скочи и после двамата да се чукат прави.
Устните й се разтвориха и той зачака да чуе думите й, както би чакал пристигането на Бог.
Внезапно тя рязко посегна към слушалката в ухото си и се намръщи:
— По дяволите, трябва да вървя.
Джон откъсна парче от хартия за бърсане на ръце, извади писалка от джоба си и надраска няколко дръзки слова. Преди тя да излезе, той натика написаното в ръката й.
Тя погледна импровизираната бележка.
— Сега ли искаш да го прочета, или после?
— После — изрече с устни той.
Когато отвори вратата, беше далеч по-трезвен. А на лицето му имаше широка усмивка, която едва ли не крещеше «Голям мъжага съм».
Когато Леш се появи отново във фоайето на родителите си, известно време остана неподвижен. Усещаше тялото си като притиснато между два листа восъчна хартия и изгладено с ютия, като паднало листо, запазено по изкуствен начин и не без известна болка.
Той погледна ръцете си. Размърда ги. Раздвижи и врата си, който изпука.
Уроците от баща му бяха започнали. Щяха да се срещат редовно. Той беше готов да попива знания.
Като свиваше дланите си в юмруци и ги разпускаше, той преброи фокусите, които владееше сега. Фокуси, които… Всъщност не бяха фокуси, изобщо не бяха фокуси. Той беше чудовище. Чудовище, което започваше да схваща колко са полезни люспите по тялото му, пламъкът в устата му и бодлите по опашката му.
Наподобяваше донякъде периода след трансформацията му. Пак трябваше да осъзнае кой е и как функционира тялото му.
За щастие Омега щеше да му помага. Както бе редно за всеки добър родител.
Когато вече можеше да го понесе, Леш обърна глава и погледна стълбите, като си припомни къде беше стоял Джон.
Толкова хубаво бе да види отново врага си. Това наистина стопли сърцето му.
«Холмарк» трябваше да пуснат нова серия картички, посветени на отмъщението, за да бъдат разпращани на онези, върху които се каниш да стовариш възмездието си.
Леш се изправи предпазливо, бавно се обърна и огледа обстановката — големият часовник с махало в ъгъла, маслените картини и други разни боклуци, събирани и съхранявани поколения наред.
После погледна към трапезарията.
Припомни си, че в гаража има лопати.
Намери две от тях, подпрени на стената до закачалката, на която висяха градинските сечива. Лопатата, която избра, беше с дървена дръжка и с широка метална част, покрита с червен емайл.
Излезе навън и с почуда установи, че още е тъмно, а имаше усещането, че е прекарал при Омега много часове. Дали пък не беше следващата нощ? Или дори по-следващата?
Леш отиде в страничния двор и избра място под големия дъб, засенчващ широкия прозорец на кабинета. Докато копаеше, очите му от време на време се стрелкаха към стъклата и стаята зад тях. Кървавите петна още си стояха по канапето. Макар че що за нелепа мисъл беше това? Да не би да можеха да се изпарят от копринената тъкан?