Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Джонатан си седна.
Фюри зачака хората да започнат да задават въпроси и да правят коментари. Вместо това стана някой друг.
— Здравейте, казвам се Елис…
И това беше. Един след друг ставаха и говореха за своята пристрастеност.
Когато стана девет и петдесет и три, както свидетелстваше часовникът на стената, чернокосата жена се изправи.
— А сега — Умиротворителната молитва.
Фюри се изправи заедно с останалите и беше шокиран, когато някой хвана ръката му.
Но дланта му вече не беше влажна.
Не знаеше дали ще издържи дълго. Магьосника беше с него от много години и го познаваше като брат. Единственото, което знаеше, бе, че следващият вторник в девет вечерта пак ще бъде тук.
Тръгна си с другите и когато вечерният въздух го удари в лицето, едва не се прегъна на две от острата нужда да запали.
Всички се пръснаха по колите си. Забучаха двигатели, светнаха фарове, а той седна на една от люлките, с ръце, отпуснати на коленете, и крака върху петното гола земя.
За миг му се стори, че го наблюдават, но кой знае, може би параноята беше страничен ефект при възстановяването.
След около десет минути откри плътна сянка и се дематериализира на север в имението на Рив.
Когато придоби форма зад типичната за планините Адирондак постройка, видя фигура зад плъзгащите се стъклени врати на кабинета.
Кормия го чакаше.
Тя излезе, тихо затвори вратата и обгърна тялото си с ръце, за да се стопли. Беше облякла дебел плетен ирландски пуловер, който бе негов, и вълнен клин, зает от Бела. Косата й беше разпусната и стигаше до под кръста й. На светлината от ромбовидните стъкла на прозорците блестеше като злато.
— Здравей — каза тя.
— Здравей.
Той прекоси моравата и се качи на каменната тераса.
— Студено ли ти е?
— Малко.
— Добре, това значи, че мога да те стопля. — Той разпери ръце и тя се сгуши между тях. Въпреки дебелия пуловер почувства тялото й до своето. — Благодаря, че не попита как е минало. Още се мъча… Всъщност не знам какво да кажа.
Ръцете й се вдигнаха от кръста му до раменете.
— Ти ще ми кажеш дали и кога си готов.
— Пак ще отида там.
— Добре.
Стояха един до друг в студената нощ и им беше топло, много топло.
Той приближи устни до ухото иМ и пошепна:
— Искам да бъда в теб.
— Да… — отвърна тя.
Вътре нямаше да бъдат сами, но тук, в тишината край къщата бяха сами. Премести я още по-навътре в сенките, провря длани под пуловера си и ги плъзна по кожата на своята шелан. Гладка, топла, жива, тя се изви в дъга под милувката му.
— Ще ти позволя да останеш с пуловера — каза той, — но този клин го махаме.
Пъхна палци под ластика, смъкна го до глезените, а после го събу от краката й.
— Не ти е студено, нали? — попита я, макар със сетивата си сам да усещаше отговора.
— Не, никак.
Стената на къщата бе каменна, но той знаеше, че дебелата ирландска вълна е достатъчно добра подложка за раменете иМ.
— Облегни се назад.
Тя го направи и той обгърна кръста й, за да й е още по-меко, а със свободната си ръка намери гърдите й. Целуна я бавно и продължително. Устата й се раздвижи под неговата — едновременно позната и загадъчна, каквото бе винаги усещането при секс с нея. Вече познаваше всяко нейно местенце, нямаше нищо негово, което да не бе прониквало в нея под една или друга форма. При все това сливането с нея си оставаше вълшебно като първия път.
Тя си беше същата и все пак винаги нова.
Той не бързаше, езикът му се движеше навътре и навън в устата й, ръката му галеше гърдите й и инвестициите произведоха дивидент — ерекцията му едва не пробиваше панталоните. Кормия се разтопи в прегръдката му, усещаше я топла и мека.