Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Не вървеше, а тътреше крака като грохнал старец с наведена глава, прегънат гръбнак и разперени ръце, сякаш очакваше всеки момент да падне.
Вратата се затвори. Чу се пускането на вода в тоалетната. После зашумя вода от душа.
Джон се върна на креслото, в което беше седял, като се усещаше празен отвътре и не само защото не беше ял от предишната нощ. Съзнанието му беше обзето от тревога. Дишането му бе белязано от нея. Ритъмът на сърцето му се диктуваше от безпокойство.
Това бе обратната страна на отношенията родител — дете, при която синът се тревожеше за бащата.
При положение, разбира се, че тази връзка още съществуваше между него и Тор. Той не беше сигурен. Братът се взираше в него като в непознат.
Кракът на Джон потропваше и отмерваше секундите, докато потъркваше с длани бедрата си. Странно, всичко друго, което се бе случило, дори епизодът с Леш, изглеждаше нереално и маловажно. Съществуваше само настоящето с Тор.
Когато вратата се отвори, близо час по-късно, той замръзна.
Тор беше с халат, косата му беше в по-добър вид, но брадата още бе в безпорядък.
Със същата несигурна, клатушкаща се походка той се върна до леглото и се просна на него със стон, като се намести непохватно върху възглавниците.
— Мога ли да направя нещо за теб…
— Не така исках да свърша, Джон. Няма да се преструвам пред теб. Не такъв… искам да бъда.
— Спокойно — изписа със знаци Джон. — Спокойно.
Настана продължително мълчание, през което той водеше наум разговора, който му се щеше да проведе с Тор: Куин и Блей вече живеят тук. Родителите на Куин са мъртви, а Леш е… Не знам какво да кажа за него… Има една жена, която харесвам, но далеч не е лъжица за моята уста. В момента водим война и много ми липсваш, защото искам да се гордееш с мен… а също съм и уплашен и тъгувам за Уелси. Питам се добре ли си.
И най-важното… Моля те, кажи, че няма да заминеш пак. Никога. Имам нужда от теб.
Вместо това се изправи и с жестове изрече:
— Най-добре да те оставя да си починеш. Ако имаш нужда от нещо…
— Добре съм.
— Добре. Да. Добре…
Джон подръпна тениската си и тръгна към вратата с усещането, че не може да диша.
Само дано не срещнеше някого по пътя към стаята си…
— Джон.
Той спря и се извърна.
Когато срещна тъмносините очи на Тор, усети как коленете му омекват.
Тор затвори очи и разпери ръце.
Джон изтича до леглото и с всички сили се вкопчи в баща си. Зарови лице в някога тъй мощните гърди и се вслуша в сърцето, което още биеше в тях. От двамата той стискаше по-здраво и не защото Тор беше безчувствен, а защото не му достигаха сили.
И двамата плакаха, докато не им остана дъх за повече.
52.
Не беше задължително спусъкът да е на оръжие, за да причини поразии, мислеше си Фюри, загледан във фасадата от стъкло и стомана на «Зироу Сам».
По дяволите, детоксикацията обръщаше химията на цялото тяло, но нищо не правеше за копнежа в главата ти. Несъмнено Магьосника беше по-малък от него, но мръсникът още не се беше махнал. Фюри имаше чувството, че ще мине много време, преди гласът му да отшуми.
Сам се срита отзад и приближи до мъжагата на входа, който го изгледа странно, но го пусна. Вътре не обърна внимание на тълпата, която както обикновено се раздели, за да му направи път. Не кимна на служителя от охраната, застанал до кадифения шнур, ограждащ ВИП зоната. Не каза нищо на надутия тип, който го пусна в офиса на Рив.
— На какво дължа това удоволствие? — попита Ривендж иззад бюрото си.
Фюри се втренчи безмълвно в дилъра си.
Ривендж бе облечен в стандартния черен костюм, в който обаче нямаше нищо стандартно. Личеше си, че кройката му е разкошна, при все че беше седнал, а платът блестеше на приглушената светлина — ясна индикация, че в него бе втъкана копринена нишка.
Реверите бяха идеално легнали върху масивните гърди, а ръкавите показваха точно нужната дължина от маншета на ризата.
Рив се намръщи.
— Оттук усещам, че бушуваш от емоции. Направил си нещо.
Фюри не можа да не се засмее.
— Да, може и така да се каже. Сега съм се запътил към Рот, защото имам много да му обяснявам. Дойдох първо тук обаче, защото имаме нужда от място, където да отседнем с моята шелан.
Веждите на Ривендж се стрелнаха нагоре, над очите му с цвят на аметист.
— Шелан? Виж ти! Не е ли вече Избраница?