Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Той изкопа един гроб, дълбок метър и половина, дълъг два метра и широк метър и двайсет.
Купчината пръст, излязла от дупката, бе по-голяма, отколкото беше очаквал, и миришеше както моравата след силна буря — на мускус и нещо сладникаво. А може би сладникавото идеше от него.
Нарастващото светло петно на изток го накара да изхвърли лопатата от дупката и да изскочи на земята. Трябваше да действа бързо, преди слънцето да е изгряло; това и направи. Първо положи баща си. Майка му беше втора. Смести я на една страна, с гръб към бащата.
Загледа се в двамата.
Учуден бе, че изпита потребност да направи това, преди да пристигне групата, която щеше да се опита да опразни къщата, но това беше положението. Те бяха негови родители през първата част от живота му и макар да си казваше, че въобще не държи на тях, не беше така. Нямаше да остави лесърите да поругаят разлагащите им се тела. Къщата? Добре, полагаше им се. Но не и телата.
Слънцето започна да се издига и златистите му лъчи проблясваха през разлистената корона на дъба. Той се обади по телефона, после върна купчината пръст на мястото й.
По дяволите, помисли си той, като приключи. Това чудо наистина приличаше на гроб с надигнатата купчинка отгоре, подобно на самун хляб.
Тъкмо връщаше лопатата на мястото й в гаража, когато чу първата кола да спира пред къщата. От нея излязоха двама лесъри и в този момент в алеята влезе втора, после Форд Еф-50 и микробус.
От тях се разнесе силна сладникава миризма, докато се изсипваха в дома на родителите му. Големият бус, шофиран от господин Д., пристигна последен.
Когато оплячкосването започна, Леш се качи и взе бърз душ в някогашната си баня. Докато се бършеше, прерови дрешника си. Дрехи… дрехи… някак си това, което бе носил напоследък, сега вече му се струваше неуместно и той извади елегантен костюм «Прада».
Етапът му на пристрастеност към военен тип дрехи, лишени от шик, беше приключил. Вече не беше послушният малък обучаващ се войник на Братството.
С усещането, че е адски секси, отиде до бюрото, отвори чекмеджето с бижутата си и…
Къде беше часовникът му, по дяволите? Онзи, марка «Джейкъб и Ко» с диамантите?
Ама какво ставаше…
Леш се озърна и подуши въздуха в стаята си. После превключи виждането си на синьо, така че отпечатъците на всеки, пипал нещата му, да се появят в розово, както го бе научил баща му.
На бюрото имаше пресни, безлични отпечатъци, по-отчетливи от онези, които той самият бе оставил преди няколко дни. Отново вдиша дълбоко. Джон… Джон и Куин бяха идвали тук… и някой от двамата мизерници бе взел часовника му.
Леш взе ловджийския нож от бюрото си, с рев го запрати през стаята и той се заби в една от черните възглавници.
Господин Д. се появи на прага.
— Господарю? Какво се е случило?
Леш се извърна и вдигна показалец към него не за да го смъмри, а за да приложи една от хватките на истинския си баща.
Но после успокои дишането си. Свали ръката си. Опъна костюма си.
— Приготви ми… — Трябваше да изчисти гласа си от яростта. — Приготви ми закуска. Ще ям на верандата, не в трапезарията.
Господин Д. излезе и след десет минути, когато вече не виждаше двойни образи от бяс, той слезе долу и седна пред обилна порция бекон, яйца, препечен хляб с конфитюр и портокалов сок.
Господин Д. очевидно лично беше изстискал портокалите. Вкусната закуска бе достатъчно оправдание за решението му да не изпепели нещастника.
Другите убийци се събраха пред верандата и взеха да го зяпат как яде, сякаш правеше някакъв невиждан фокус.
Когато довърши кафето си с една сладостна и продължителна глътка, един от тях попита:
— Ти пък що за чудо си?
Леш избърса устата си със салфетка и спокойно съблече сакото си. Изправи се и разкопча пастелнорозовата си риза.
— Аз съм шибаният ви крал.
С тези думи той разтвори ризата си и даде команда на кожата си да се разтвори по дължината на гръдната кост. Ребрата се раздалечиха, той оголи вампирските си зъби и показа черното си туптящо сърце.
Лесърите като един отскочиха назад. Един дори се прекръсти, негодникът му с негодник.
Леш най-спокойно затвори гръдния си кош, закопча ризата си и отново седна.
— Още кафе, господин Д.
Каубоят примигна глуповато и придоби идеална прилика с овца, изправена пред математическа задача.