Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
— Не. — Фюри прочисти гърло. — Слушай, знам, че имаш много къщи. Интересува ме мога ли да наема някоя за два-три месеца. Трябват ми много стаи. Много.
— Имението на Братството да не е пренаселено?
— Не е.
— Ммм. — Рив наклони глава встрани, гладко обръсната, с изключение на рошавия гребен на върха на темето му. — Рот има и други жилища, нали? Със сигурност знам, че брат ти Ви има. Чувал съм, че държи някъде мансарден апартамент. Признавам, учуден съм, че се обръщаш към мен.
— Просто реших да започна от теб.
— Ммм. — Рив се изправи и подпирайки се на бастуна си, отиде до стената зад бюрото и отвори плъзгащ се панел. — Хубав тоалет, между другото. От «Виктория Сикрет»[23] ли го взе? Извини ме за секунда.
Мъжът влезе в спалнята, която се откри, а Фюри се погледна. Нищо чудно, че всички околни го зяпаха така странно. Беше в бялата сатенена роба.
Рив се появи миг по-късно. Държеше в ръце чифт мокасини от крокодилска кожа с преплетена лента над езика.
Пусна обувките марка «Гучи» пред Фюри.
— Обуй ги да не ходиш бос. А за другото, съжалявам, нямам имот под наем за теб.
Фюри пое дълбоко дъх.
— Добре. Благодаря…
— Можеш обаче да живееш безплатно в къщата ми в планините Адирондак. И то колкото време желаеш.
Фюри примигна.
— Мога да й…
— Ако ще кажеш, че можеш да ми плащаш, майната ти. Както казах, нямам имот под наем за теб. Трез ще те посрещне там и ще ти каже кодовете за алармата. Ще ме виждаш тъкмо преди зазоряване всеки първи вторник от месеца, но иначе къщата ще е изцяло на ваше разположение.
— Не знам какво да кажа.
— Може би някой ден ще ми се отплатиш с услуга. И нека не говорим повече за това.
— Давам ти честната си дума.
— А аз ти давам обувките си. Задръж ги и след като си върнеш твоите.
Фюри пъхна краката си в тях. Прилягаха му идеално.
— Ще ти ги донеса…
— Не. Приеми ги като сватбен подарък.
— Ами… благодаря ти.
— Няма защо. Знам, че харесваш «Гучи»…
— Не за обувките, макар че са великолепни. За онова… че ме изключи от списъка на купувачите. Знам, че Зи е говорил с теб.
Рив се усмихна.
— Значи си решил да ставаш чист, а?
— Правя всички усилия да се откажа.
— Ммм. — Аметистовите очи се присвиха. — Мисля, че ще успееш. Чета в очите ти онази решимост, която познавам от други. Били са ми редовни посетители тук, а в един момент по някаква причина решават да не стъпват повече в офиса ми. И край. Хубаво е да се види такова нещо.
— Да. Няма вече да ме зърнеш тук.
Телефонът на Рив иззвъня, той погледна кой го търси и се намръщи.
— Изчакай. Това може би ще те заинтересува. Действащият председател на Съвета на принцепсите е. — Когато заговори, в тона му бяха примесени нетърпение и скука. — Добре съм. А ти? Да. Да. Ужасно, да. Не, още съм в града, наречи го инат, ако щеш.
Рив се облегна на стола си и взе да си играе с ножа за отваряне на писма във форма на кинжал.
— Да. Аха. Ясно. Знам, че вакуумът в ръководството е… Моля? — Рив остави ножа за писма да падне върху попивателната преса. — Какво каза? О, да, така е. Ами Мариса? Ааа… Вярно. Не съм изненадан…
Фюри само можеше да се чуди що за бомба пуснаха отсреща.
След малко Рив се прокашля. После по лицето му бавно плъзна усмивка.
— Е, при положение че така го чувстваш… С удоволствие. Благодаря. — Той затвори и вдигна очи. — Познай кой е новият лийдайър на Съвета.
Челюстта на Фюри увисна.
— Не е възможно да си ти. Но как, по дяволите…
— Оказва се, че съм най-старият оцелял от рода си, а по правило жени не могат да заемат поста лийдайър. И тъй като съм единственият мъж в Съвета, познай кой ще дойде на вечеря. — Той се отпусна на кожения си стол. — Имат нужда от мен.
— Да му се не види!
— Да, ако живееш достатъчно дълго, можеш да видиш едва ли не всичко. Предай на шефа си, че ще е удоволствие да си сътруднича с него.
— Ще му предам. Непременно. И чуй, пак ти благодаря за това. За всичко. — Той отиде до вратата. — Ако някога ти потрябвам, само се обади.
Ривендж кимна веднъж.
— Ще се обадя, вампире. Гълтачите на грехове винаги си прибират отплатата.
Фюри се поусмихна.
— Общоприетият термин е симпат.
Напусна кабинета, съпровождан от тихия, малко зъл смях на Рив, наподобяващ ехо на далечна гръмотевица.
Фюри се материализира пред имението на Братството и пооправи дрехата си. С желанието си да направи добро впечатление, имаше чувството, че вече не живее под този покрив.