Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
Рейдж вдигна ръце.
— Не я видях! Честно!
Джейн се засмя.
— Вината не беше негова. Не бях концентрирана и избледнях.
Ви я прекъсна:
— Рейдж ще бъде по-внимателен, нали така, братко?
Подтекстът на посланието към мъжа бе, че иначе лошо му се пише.
— Да. Със сигурност. По дяволите.
— Радвам се, че се разбрахме — Вишъс взе чашата, занесе я на Джейн
и й я подаде. Докато тя духаше какаото, той я целуна по тила и притисна
лице към нея.
За него тя беше същата като преди, но за другите не беше така.
Носеше дрехи, но ако не се концентрираше върху формата си, някой се
сблъскваше с нея и тъканта се набръчкваше, сякаш под нея нямаше нищо, и онзи, озовал се на пътя й, просто преминаваше през нея.
Беше малко странно. А и ако се случеше с някого от братята, чувството за собственост на Ви мигом се събуждаше като по поръчка.
Работата беше там, че ситуацията беше нова и всички трябваше да се
справят с това. Двамата с Джейн свикваха с прехода й в новото състояние, но невинаги беше лесно.
Кого го беше грижа? Всеки имаше другия до себе си.
— Днес ще ходиш в Убежището, нали? — попита я той.
— Да, първи ден на новата ми служба. Нямам търпение — очите на
Джейн заблестяха. — После ще се върна тук, за да направя списък с
поръчки за клиниката ми. Реших да обуча двама догени за медицински
сестри. Мисля, че това е най-доброто решение от гледна точка на
сигурността.
Докато Джейн му разказваше за плановете си, свързани с клиниката
на Братството и за това, което се канеше да направи в Убежището, Ви се
усмихна.
— Какво? — попита тя, сведе очи да се огледа, подръпна бялата си
престилка и после се погледна отзад.
— Ела тук, жено — той я придърпа към себе си и сведе глава. —Напоследък споменавал ли съм ти колко секси е твоят ум?
— Беше по-заинтересуван от нещо друго днес следобед, така че, не.
Той се засмя.
— Да, бях малко зает, нали?
— Да.
— Ще се отбия в Убежището.
— Добре. Мисля, че Мариса има проблеми с мрежата и иска да ги
обсъди с теб.
Без дори да осъзнава, той я придърпа още по-близо и я прегърна.
Точно това беше желал, допирни точки в ежедневието им, близост, общи
цели. Двамата заедно.
— Добре ли си? — попита тя тихо, за да не я чуе никой друг.
— Да. Добре съм — той прилепи уста към ухото й. — Просто… още
не съм свикнал с това.
— С какво не си свикнал?
— С чувството… По дяволите. Не знам — дръпна се, притеснен, че е
прекалено сантиментален. — Няма значение.
— Не можеш да свикнеш с чувството, че всичко е наред ли?
Кимна, защото нямаше доверие на гласа си.
Тя положи ръка на лицето му.
— Ще свикнеш. Както и аз.
— Господарю? Простете?
Ви вдигна поглед към Фриц.
— Какво има?
Догенът се поклони.
— Донесох поисканото от вас. Оставих го във фоайето.
— Отлично. Благодаря — той целуна Джейн. — Ще се видим по-
късно, нали?
— Задължително.
Чувстваше погледа й върху себе си, докато излизаше, и това му
харесваше. Всичко му харесваше. Той…
О, по дяволите. Ами просто наслаждаваше се на радостите в живота.
Забърза се към фоайето и откри оставеното от Фриц на една маса в
основата на главното стълбище. Отначало не знаеше какво да прави с
него. Не искаше да го повреди. Накрая го хвана нежно и отиде в
библиотеката. Затвори двойните врати и помоли да бъде приет от Другата
страна.
Не следваше правилата, но беше прекалено зает с намиращото се в
ръцете му.
Получи позволение и се материализира в двора на Скрайб Върджин.
Поздрави го същата Избраница като предния път. Амалия понечи да се
поклони, но после насочи вниманието си към чуруликането, идващо от
събраните му шепи.
— Какво сте донесли? — прошепна тя.
— Малък подарък. Нищо особено — той отиде до бялото дърво с
белите цветове и отвори ръцете си. От тях излетя папагалче и кацна на
един клон, все едно знаеше, че това е новият му дом.
Яркожълтата птичка заподскача по белите клони. Малките й крачета
се вкопчваха в някой от тях, а после подскачаха на друг. Клъвна едно
цветче, изчурулика… вдигна крак и почеса врата си.
Ви сложи ръце на кръста си и запресмята колко място има сред
цветовете на дървото. Щеше да се наложи да донесе още доста птички.
Гласът на Избраницата прозвуча, преливащ от емоции.
— Тя се отказа от птичките заради вас.
— Да, и затова й нося това.
— Но жертвата…
— Вече е направена. Намиращото се на това дърво е подарък — той
погледна през рамо. — Ще го отрупам с птички, независимо дали й
харесва, или не. Сама ще реши какво да прави с тях.