Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Името на този чудовищен абсурд е „Първороден грях“.
Грях, извършен не по своя воля, е шамар за етиката и вопиющо противоречие само по себе си: това, което е извън възможностите за избор, е извън сферата на нравствеността. Ако човек е лош по рождение, той няма нито воля, нито сила да го промени; ако той няма воля, тогава не може да бъде нито добър, нито лош — роботът няма морални норми. Да се смята за грях на човека един факт, който лежи извън сферата на неговия избор, е подигравка с етиката. Да се смята за грях природата на човека, е подигравка с природата. Да бъде наказван човек за провинение, което е извършил преди да се роди, е подигравка със справедливостта. Да му бъде вменявана вина за нещо, по отношение на което няма невинност, е подигравка с разума. Да се навреди на етиката, природата, справедливостта и разума посредством едно-единствено понятие е тържество на злото, което няма равно на себе си. И въпреки всичко, именно то лежи в основата на вашия морал.
Не се крийте зад страхливото увъртане, че човек е роден със свободна воля, но със „склонност“ към злото. Свободната воля, обременена със склонност, прилича на игра с подправени зарове. Тя принуждава човек да напряга всички сили за победа, да носи отговорност, да плаща за ходовете си, но накрая решението ще бъде „претеглено“ в полза на склонност, която той няма власт да надмогне. Ако човек сам избираше тази склонност, няма как да се е родил с нея, ако склонността не е въпрос на избор, тогава човекът е лишен от свободна воля.
Каква е същността на вината, която вашите учители наричат Първороден грях? Какви злини е придобил човекът след своето падение от положението, считано от тях за съвършенство? Според техния мит човекът е вкусил плода от дървото на познанието, тогава е придобил разум и е станал разумно същество. Познал е доброто и злото — станал е същество с морал. Бил е осъден сам да си осигурява прехраната чрез труд — станал е същество, което произвежда. Бил е осъден да изпитва желания — придобил е способност да изживява сексуална наслада. Злините, за които вашите учители го проклинат, са разум, морал, градивност и радост — кардиналните ценности на неговото съществувание. Техният мит за човешкото грехопадение е измислен не за да обясни и порицае неговите пороци, не за да го обвини за неговите грешки, а за да му вмени като вина самата същност на неговата природа на човек. Каквото и да е бил онзи робот в райската градина, съществуващ без разум, без ценности, без труд и без любов — той не е бил човек.
Грехопадението на човека, според вашите учители, се изразява в това, че той е придобил жизнено необходимите добродетели. Тези добродетели, според техните стандарти, са неговите Грехове. Недостатъкът на човека, произнасят обвинението те, се състои в това, че е човек. Неговата вина, произнасят обвинението те, се състои в това, че живее.
Те наричат това морал на милосърдието и доктрина за любовта към човека.
Но не, казват те, те не били проповядвали, че човекът е лош; само този чужд обект — неговото тяло, носи у себе си злото. Не, казват те, те не били искали да го убиват; те само желаели той да се откаже от тялото си. Стремели се били, казват те, да му помогнат да понесе болката и сочат колелото на мъченията, към което са го привързали, колелото, на което го опъват в две посоки — изтезанието на веруюто, разделящо душата от тялото.
Те са разкъсали човека на две, противопоставяйки едната му половина на другата. Те са го научили, че тялото и съзнанието му са двама врагове, вкопчени в смъртна хватка, два антагониста от противоположно естество, с противоречащи си искания и несъвместими нужди; че да се облагодетелства единият означава да се нарани другият; че душата на човека се отнася до сферата на свръхестественото, но тялото му е мрачен затвор, който я държи привързана към този свят; че доброто се състои в това човек да надвие своето тяло, да разклати устоите му чрез многогодишна търпелива борба, прокопавайки път за онова триумфално бягство от тъмницата, което води към свободата — в гроба.
Те са научили човека, че той е безнадежден саможивец, състоящ се от два елемента, всеки от които е символ на смъртта. Тяло без душа е труп, а душа без тяло е призрак — и все пак именно такава е тяхната представа за природата на човека: бойно поле за борбата между труп и призрак — труп, надарен с някаква собствена злонамереност, и призрак, надарен с познанието, че всичко, познато на човека, не съществува, а съществува само непознаваемото.
Забелязали ли сте коя е човешката дарба, която тази доктрина е замислена да пренебрегва? Това е човешкият ум, който трябва да бъде отречен, за да се разпадне човекът на части. Отказал се веднъж от разума, той остава на произвола на двете — чудовище, които нито може да проумее, нито да управлява, — на благоволението на тяло, движено от непонятни инстинкти, и на душа, движена от мистични откровения — той е изоставен като безучастна опустошена жертва на битката между робот и диктофон.