Изобщо не разбирам това, така че веднага отивам в покоите на краля да намеря Монтагю. Той играе карти с един от братята Сиймор, които сега са важни личности, и аз чакам играта да приключи и се смея на внимателно преценените загуби на Монтагю. Хенри Сиймор прибира печалбата си, покланя ми се и бавно се отдалечава надолу по галерията.
— Какво се е случило с принцесата? — питам рязко, с ръце, стиснали писмото ѝ, скрито дълбоко в джоба ми.
— Кралят няма да я доведе в двора, докато тя не положи клетвата — казва той кратко. — Изпрати при нея Норфолк, който я наругал в лицето и я нарекъл предателка.
Объркано поклащам глава.
— Защо? Защо кралят би настоявал тя да положи клетвата сега? Кралица Катерина е мъртва, Ан е мъртва, Елизабет — обявена за незаконородена, той има нова кралица и — дай Боже — тя ще го дари със син и наследник. Защо му е да настоява тя да положи клетвата сега? Какъв е смисълът от това?
Монтагю се извръща, откъсвайки поглед от разтревоженото ми лице, и прави няколко крачки.
— Не знам — казва той простичко. — Няма логика. Мислех си, че щом онази жена Болейн е мъртва, всичките ни беди ще приключат. Мислех, че кралят ще се помири с Рим. Не разбирам защо му е да упорства. Най-вече не разбирам защо му е да упорства в това отношение към дъщеря си. И на куче не бихте говорили така, както ѝ говореше Норфолк.
Затискам устата си с длан, за да потисна надигащ се вик.
— Заплашил я е?
— Каза, че ако била негова дъщеря, щял да блъска главата ѝ в стената, докато омекне като печена ябълка.
— Не! — Не мога да повярвам, че дори Томас Хауард би се осмелил да говори така на една принцеса. Не мога да повярвам, че който и да е баща би позволил на такъв човек да заплашва дъщеря му с насилие. — Боже мой, Монтагю, какво ще правим?
Синът ми има вид на човек, тласкан постепенно и неумолимо към опасност, боен кон, който върви неохотно към грохота на оръдията.
— Мислех, че тревогите ни са приключили, но те започнаха наново — казва той бавно. — Мисля, че трябва да я отведем. Кралица Джейн се застъпва за нея, дори Кромуел съветва тя да дойде в двора, но кралят се развика на Джейн, че принцесата би трябвало да бъде съдена за държавна измяна и че Джейн е глупачка, задето я защитава. Мисля, че кралят се е обърнал срещу принцесата, мисля, че е решил, че тя е негов враг. Самото ѝ присъствие, дори когато е далеч, е упрек към него. Няма как да забрави как се е отнесъл с майка ѝ, ако я вижда. Не може да мисли за нея и да се преструва, че Ан не е съществувала. Не може да се преструва, че не е достатъчно стар да ѝ е баща. Не може да понесе мисълта за неподчинението ѝ. Трябва да я отведем. Не мисля, че тя е в безопасност в неговото кралство.
* * *
Джефри отново язди до спотаеното крайречно селце Грейс, и когато се връща, съобщава, че лодкарят е готов да тръгне, когато му наредим, и остава верен на принцесата. Нашият роднина в Кале, Артур Плантагенет, лорд Лайл, ми пише, че може да приеме пратката, която се готвя да му изпратя, и че едно съобщение до неговия управител в Лондон може да го предупреди кога ще бъде доставена тя. Монтагю довежда в двора половин дузина здрави ездитни коне, като казва, че ги обучава за ловния сезон. Нашият братовчед Хенри Кортни плаща на един коняр в Хънсдън за новини, и разбира, че сега позволяват на принцесата да се разхожда в градината всяка сутрин, за здраве.
