Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
— Да не си затънал в дългове, Джефри? — пита Монтагю с лека, насмешлива усмивка.
— Съмнявам се, че ти би могъл да се изхранваш с един малък имот, като постоянно се съдиш със съседите — казва Джефри раздразнено. — Искам просто да получим отново онова, което ни се полага. Почитаемата ни майка би трябвало да заема видно място в двора, би трябвало всички ние също да сме там. Ние сме Плантагенети, родени сме да управляваме, най-малкото, което можем да направим, е да съветваме владетеля.
— А аз ще се грижа за принцесата — казвам — единственото, което има значение за мен.
— Отново гувернантка на принцесата — Монтагю взема ръката ми и ми се усмихва. — Поздравления.
Дворецът Гринич, Лондон
Юни 1536 г.
Връщам се в Лондон с Монтагю, със знамето му, развявано пред нас, с бялата роза над главата ми, стражите му, възседнали красиви коне и красиво облечени, яздят около мен, и почти веднага щом влизаме в града, отправяйки се към баржата ни на реката, виждам как хората ни сочат и тичат пред нас, и започват да надават приветствени възгласи. Когато наближаваме реката, по улиците вече има хиляди хора, които крещят името ми, крещят благословии, питат за принцесата, и накрая се провикват: „За Уорик! За Уорик!“
— Достатъчно — Монтагю кимва на един от стражите, който навлиза в тълпата, разблъсквайки хората с едрия си кон, хваща меча си и нанася тъпо отекващ удар с плоската част на един млад лоялист.
— Монтагю! — възкликвам, шокирана. — Той само ни приветстваше.
— Не може — казва Монтагю мрачно. — Връщате се в двора, почитаема майко, и положението ни е възстановено, но не всичко е както преди. Кралят не е такъв, какъвто беше. Мисля, че никога повече няма да бъде същият.
— Мислех, че е много щастлив с Джейн Сиймор? — питам. — Мислех, че тя е единствената жена, която някога е обичал?
Чул саркастичните ми думи, Монтагю прикрива една мрачна усмивка.
— Щастлив е с нея — казва той предпазливо. — Но не е чак толкова влюбен, че да може да понесе дори една критична дума, една дума на съмнение. А ако някой приветства възторжено вас или принцесата, или Църквата, това е тъкмо такава критика, каквато му е непоносимо да чува.
Покоите ми в двора са същите, които имах преди, толкова отдавна, когато бях тук като придворна дама на Катерина, а тя беше кралица само на двайсет и три години, измъкната от бедността и отчаянието от един седемнайсетгодишен крал, и мислехме, че нищо не може да се обърка никога вече.
Отивам да поднеса почитанията си на новата кралица в покоите ѝ и правя реверанс пред Джейн Сиймор, момиче, което помня като стеснителна, доста непохватна придворна дама на Катерина. Високомерното изражение на бледото ѝ лице ме кара да предполагам, че си спомня как я хоках заради непохватността ѝ, затова внимавам да направя нисък реверанс, и не се изправям, преди тя да ме подкани.
Не показвам с нищо колко съм развеселена, докато оглеждам стаята ѝ и дамите ѝ. Всяка дървена повърхност, върху която е имало сокол или удебелена буква „А“, е била старателно измита и изжулена с пясък, на тяхно място сега има „Дж“ или надигащ се от пепелта феникс. Нейните дами бродират лицемерния ѝ девиз „Обречена да служи и да се покорява“ върху знаме в зеления цвят на Тюдорите. Поздравяват ме дружелюбно. Някои от тях са мои стари приятелки. Елизабет Даръл служеше на Катерина заедно с мен, тук е полусестрата на Франсес Грей, Мери Брандън, и, което е най-изненадващо от всичко, Джейн Болейн, вдовицата на Джордж Болейн, която даде унищожителни показания срещу собствения си съпруг и зълва си Ан. Изглежда, че се е съвзела със забележителна бързина от скръбта, сполетяла семейството ѝ, и ми прави много вежлив реверанс.
Дворът на кралица Джейн ме изумява. Да назначиш Джейн Болейн за своя придворна дама, е все едно съзнателно да приемеш шпионин, който не би приел за унизителна каквато и да било задача. Тя със сигурност трябва да знае, че след като изпрати собствения си съпруг и зълва си на ешафода, Джейн Болейн едва ли ще се поколебае да заложи капан на чужд човек. Но после разбирам. Това не са дами, избрани от Джейн, това са жени, настанени тук от сродниците си, за да се сдобият с покровителство и облаги и да привлекат погледа на краля; това е дело на коварни службогонци, изпратили тези жени тук заради наградата, която ще получат. Това не е двор на английска кралица в какъвто и да било разбираем за мен смисъл. Това е яма, пълна с боричкащи се плъхове.
Позволено ми е да пиша на принцесата, макар че още не мога да я посещавам. Понасям търпеливо тази забрана, сигурна, че кралят ще я доведе в двора. Кралица Джейн говори мило за нея и ми иска съвет, когато решава да ѝ изпрати нови дрехи и наметало за езда. Заедно избираме нова рокля и ръкави от наситено червено кадифе, за които знам, че ще ѝ отиват, и ги изпращаме по кралски вестоносец на север до Хънсдън, само на трийсет мили оттук, където тя се готви да дойде в двора.