Следотърсача
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Следотърсача». Краткое содержание книги:
— Скъпи приятелю — започна Мюр, — след последните ти подвизи ти стана двойно по-скъп за всички нас и още повече затвърди своята слава! Наистина офицер няма да те направят, но доколкото разбирам, това отличие не отговаря нито на вкуса, нито на характера ти. Затова пък всички те знаят като водач, като съветник, като верен поданик на краля и недостижим стрелец. Не вярвам дори самият главнокомандващ да се ползва в Америка с такава слава. Време ти е вече да се установиш някъде и да преживееш спокойно остатъка от живота си. Ожени се, приятелю, не отлагай повече. Погрижи се и за себе си, за слава няма защо да се грижиш вече. Вземи Мейбъл Дънъм за жена и ще се радваш на прекрасна съпруга и на добро име.
— Да вярвам ли на ушите си, интенданте? Такъв съвет от твоята уста! А ми казваха, че си мой съперник!
— Бях, приятелю, и не безопасен, трябва да кажа. Досега не са ми отказвали, а съм се женил пет пъти. Лунди твърди, че са четири, аз отричам, но той не подозира, че истината превишава неговите сметки. Да, Следотърсачо, аз бях твой съперник, но сега с това вече е свършено! Най-искрено ти желая успех с Мейбъл Дънъм и ако сержантът остане жив, непременно ще му кажа някоя добра дума за теб.
— Безкрайно ти благодаря за приятелските чувства, интенданте, но откровено казано, твоето застъпничество не ми е нужно, защото сержант Дънъм е мой стар приятел. Аз считам тази работа за решена и сигурна, доколкото може да бъде сигурно каквото и да е по време на война. Мейбъл и баща й са съгласни, а щом е така, целият петдесет и пети полк не е в състояние да ми попречи да се оженя за нея. Жалко само, че нещастният й баща няма да види събитието, което толкова нетърпеливо чакаше.
— Все пак той ще се утеши преди смъртта си с вярата, че съкровеното му желание ще бъде изпълнено. Да, Следотърсачо, няма по-голяма радост за умиращия от това да знае, че любимото му същество ще намери опора след неговата смърт. Всички мисис Мюр говореха за това в последния си час.
— И всички твои жени, разбира се, намираха в това голяма утеха?
— Как не те е срам, приятелю! Никога не съм допускал, че си такъв шегаджия. Е, нищо, една шега не бива да разваля отношенията на двама стари другари. Аз не мога да се оженя за Мейбъл, но това няма да ми попречи да я уважавам и навсякъде, при всеки удобен случай, да хваля и нея, и теб. Но ти ще се съгласиш, Следотърсачо, че оня, който се лишава от щастието да има такава съпруга, трябва да бъде утешен по някакъв начин. Нали?
— Разбира се, разбира се, интенданте — отговори простодушният водач. — Представям си колко бих страдал, ако трябваше да се лиша от Мейбъл, и затова разбирам, че и на теб няма да ти бъде лесно да я видиш моя жена. Но ако сержантът умре, ще се наложи да забавим сватбата и ще имаш време да свикнеш с тази мисъл.
— Ще се овладея, непременно ще се овладея, макар, че сърцето ми е разбито. Но ти можеш да ми помогнеш да се разсея с някое подходящо занимание. Естествено, разбираш, че не всичко е в ред с нашата експедиция: аз, офицерът, съм тук само като доброволец, а отрядът се командва от човек с по-нисш чин. Много причини ме накараха да приема това решение, макар че кръвта ми кипеше от желание да ви командвам, когато се сражавахте за честта на родината и за интересите на негово величество.
— Интенданте — прекъсна го водачът, — ти толкова бързо попадна в ръцете на неприятеля, че съвестта ти може да бъде спокойна. Чуй един съвет от мен: постарай се да не си спомняш за това!
— И аз мисля, Следотърсачо, че този епизод трябва да се забрави. Понеже сержант Дънъм е вече hors de combat77…
77
Hors de combat (фр.) — вън от строя. — Б. пр.