Среднощни приливи
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни приливи». Краткое содержание книги:
На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ — Тайст Едур. Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане — от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към Преродената империя. Затова народът му е вперил алчния си поглед на север, към богатите и плодородни земи и крайбрежия на Тайст Едур.
Дали под задушаващата тежест на златото или под острието на меча, Тайст Едур, изглежда, трябва да падне. Така поне е отредила Съдбата. Сред Тайст Едур — сред народа на Трул Сенгар — съществува поверие, че най-мрачните копнежи на духа идват с приливите от юг, а тези приливи идват посред нощ…
Война и измяна, магия и мит се сблъскват в тази зашеметяваща пета глава от величествената „Малазанска книга на мъртвите“ на Стивън Ериксън — монументално постижение, приветствано радушно от читатели и критици като епос на въображението и класика в жанра фентъзи.
— От контраста в сравнението между двама ни?
— Точно.
— Е, а това добро ли е? В смисъл, тя изглежда доста страшна.
— Нищо не знаеш. Но все пак е изключително умна.
— О, това никак не ми харесва, Бъг. Знаеш ли, усещам някакъв рибен вкус. Намек за рибешко поне. Колко точно изсушена беше тази змиорка, дето си я намерил?
Слугата порови с черпака и вдигна високо споменатото нещо. Черно, сбръчкано и не толкова отпуснато, колкото трябваше да е.
Техол се наведе над масата и го огледа.
— Бъг…
— Да, господарю?
— Това е подметка от сандал.
— Тъй ли? О! А аз се чудех защо е по-плоско от едната страна и по-дебело от другата.
Техол се отпусна и отпи от паницата.
— Все пак има вкус на риба. Привкус всъщност. Може да се предположи, че човекът, който е носил тоя сандал, като е обикалял из рибния пазар, е настъпил змиорка, преди да си загуби подметката.
— Малко ме притеснява мисълта, че може да е стъпил на нещо друго.
— Наистина, небцето долавя сложни нюанси, което намеква за разнообразна и дълга история. Е, как мина твоят ден и последвалата го вечер?
— Бяха наситени със събития. Ръкет ни съобщава интересния факт, че Джерун Еберикт е убил тази година около три хиляди души.
— Три хиляди? Изглежда малко прекалено.
— И аз така си помислих, господарю. Още супа?
— Да, благодаря. Та какъв му е проблемът според теб?
— На Джерун? Жажда за кръв, обзалагам се.
— Само това? Страхотно. Ще трябва да направим нещо по въпроса, нали?
— А твоят ден и вечерта как минаха, господарю?
— Натоварено. Изморително дори.
— На покрива ли бяхте?
— Да, повечето време. Макар че, доколкото си спомням, веднъж слязох тук. Не помня защо. Или по-скоро тогава не си спомних, тъй че се върнах горе.
Бъг кимна, после каза:
— Някой се приближава към вратата ни.
По уличката се чуха стъпки на ботуши и леко потракване на броня.
— Обзалагам се, че е брат ми — каза Техол, обърна се към завеската на вратата и подвикна: — Хайде влизай, Брис.
Платът се дръпна настрана и Брис влезе.
— Виж ти, интересна миризма.
— Супа от подметка. Искаш ли?
— Не, благодаря. Вече ядох, след втората камбана. Вярвам, че си чул слуховете.
— За войната?
— Да.
— Съвсем малко — каза Техол.
Брис се поколеба, погледна накриво Бъг и въздъхна.
— Издигнал се е нов император — на Тайст Едур. Техол, Хул му се е заклел във вярност.
— Е, това наистина е неприятно.
— Поради което си застрашен.
— Арест?
— Не. По-вероятно да е убийство. Все в името на патриотизма.
Техол остави паницата си.
— Брис, имам чувството, че ти си по-застрашен от мен.
— Мен ме пазят добре, братко, докато теб — не.
— Глупости! Имам си Бъг!
Бъг погледна Брис с любезна усмивка.
— Техол, не е време за шеги…
— Бъг е обиден от думите ти!
— Така ли? — удиви се слугата.
— Какво, не си ли? Ако бях на твое място, щях да…
— Май бяхте току-що.
— В такъв случай се извинявам, че те накарах да се изкажеш не на място.
— От ваше име приемам, господарю.
— Изпълнен си с облекчение…
— Ще млъкнете ли вие двамата! — ревна Брис и вдигна ръце. После закрачи нервно из стаичката. — Заплахата е съвсем реална. Агентите на кралицата няма да се поколебаят. И двамата сте в смъртна опасност.
— Но ако бъда убит, това с какво ще промени факта, че Хул е станал родоотстъпник?
— Няма да го промени, естествено. Но биографията ти, Техол, буди омраза. Вложенията на кралицата пострадаха заради тебе, а тя не е от тези, които прощават и забравят.
— И какво предлагаш?
— Първо, престани да спиш на покрива. Позволи ми да ти наема няколко телохранители…
— Няколко? Колко според теб?
— Четирима, най-малко.
— Един.
— Един?
— Един. Не повече. Знаеш, че не обичам тълпите, Брис.
— Тълпите? Винаги си ги обичал, Техол.
— Вече не.
Брис изръмжа, но после въздъхна.
— Добре. Един.
— И това ще те направи щастлив? Чудесно…
— И никакво спане повече на покрива.
— Боя се, че това няма да е възможно, братко.
— Защо?
Техол махна с ръка.
— Виж какво е тук! Мръсно и разхвърляно! Освен това Бъг хърка. При това не говорим за умерено хъркане. Представи си, че си окован на пода в пещера и приливът блъска, все по-силно и по-силно…
— Имам наум трима гвардейци, и тримата — братя — каза Брис. — Може да се редуват. Така винаги един ще е с теб, дори когато спиш на покрива.
— Стига да не хъркат…
— Те няма да спят, Техол! Ще стоят да пазят!
— Добре, добре. Успокой се. Приех, нали? Сега какво ще кажеш за малко супа? Колкото да те залъже до закуска?