Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- В момента ми е адски сърдита. Много се радвам, че си тук и че има тържество. Иначе лошо ми се пишеше.
- Толкова ли е ядосана?
Крисчън кимна сериозно и усетих, че нейната реакция го озадачава.
- Можеш ли да я обвиняваш? - попитах тихо.
Той силно ме притисна към себе си и ми се стори неуверен.
- Не.
„Ха! Какъв успех!“
- Може ли да седнем някъде? - помолих аз.
- Естествено. Тук ли?
Кимнах и седнахме на стъпалата.
- Е, как се чувстваш? - Тревожно стиснах ръката му и погледнах тъжното му сериозно лице.
Крисчън въздъхна.
- Освободен. - Сви рамене, после лицето му грейна - прекрасна, безгрижна Крисчънова усмивка, изтрила умората и напрежението.
- Наистина ли? - Усмихнах се и аз. Божичко, бих пълзяла по натрошено стъкло за тази усмивка.
- Нашите делови отношения приключиха. Край.
Намръщих му се.
- Ще закриеш ли салоните за красота?
- Не съм чак толкова отмъстителен, Анастейжа - изсумтя Крисчън. - Ще й ги подаря. В понеделник ще говоря с адвоката си. Поне това й дължа.
Повдигнах вежди.
- И край с госпожа Робинсън, така ли?
Той весело се усмихна и поклати глава.
- Край.
Ухилих се.
- Съжалявам, че я изгуби като приятел.
Крисчън отново сви рамене и се усмихна.
- Сериозно?
- Не - признах и се изчервих.
- Ела. - Той се изправи и ми подаде ръка. - Да се присъединим към тържеството в наша чест. Може даже да се напия.
- Ти изобщо напиваш ли се? - попитах го и стиснах ръката му.
- Не съм се напивал от тийнейджър.
Слязохме долу.
- Яла ли си? - хвана ме натясно Крисчън.
„Уф, мамка му“.
-Не.
- А трябва. Ако се съдеше по вида на Елена и вонята, която се носеше от нея, си я заляла с един от смъртоносните коктейли на баща ми. - Погледна ме и не успя да скрие усмивката си.
- Крисчън, аз...
Той вдигна ръка.
- Недей да спориш, Анастейжа. Ако ще пиеш - и ще заливаш бившите ми с алкохол, - трябва да ядеш. Това е правило номер едно. И ми се струва, че водихме този разговор още след първата ни нощ заедно.
О, да. В „Хийтман“.
Докато минавахме по коридора, Крисчън спря и ме погали по лицето. Пръстите му се плъзнаха по линията на челюстта ми.
- Лежах буден часове наред и те гледах как спиш - прошепна той. - Може още тогава да съм се влюбил в теб.
„О!“
Крисчън се наведе и леко ме целуна, и аз се разтопих, цялото напрежение от последния час се оттече от тялото ми.
- Трябва да ядеш - повтори той.
- Добре - съгласих се, защото в момента бях готова на всичко за него. Крисчън ме хвана за ръка и ме поведе към купона, който беше в разгара си.
- Лека нощ, Джон, Риан.
- Още веднъж нашите поздравления, Ана. Бъдете щастливи.
- Доктор Флин любезно ни се усмихна. Двамата с Риан стояха хванати под ръка в коридора, докато се сбогувахме.
- Лека нощ.
Крисчън затвори вратата и поклати глава. Когато ме погледна, очите му блестяха от възбуда.
„Какво става?“
- Остана само семейството. Майка ми май е пийнала повечко.
- Грейс пееше караоке в дневната. Кейт и Мия й правеха конкуренция.
- Можеш ли да я обвиняваш? - Усмихнах му се, за да разсея напрежението. Успях.
- Подхилвате ли ми се, госпожице Стийл?
-Да.
- Какъв ден само!
- Крисчън, напоследък всеки ден с теб е такъв - казах сардо-нично.
Той поклати глава.
- Основателна забележка, госпожице Стийл. Ела, искам да ти покажа нещо.
Хвана ме за ръка и ме поведе към кухнята, където Карик, Итън и Елиът си приказваха за бейзбол, пиеха поредния коктейл и дояждаха остатъците.
- На разходка, а? - многозначително рече Елиът, докато излизахме през стъклената врата. Крисчън не му обърна внимание. Карик се намръщи на Елиът и поклати глава в безмълвен укор.
Докато се качвахме по стъпалата към моравата, си събух обувките. Лунният полумесец ярко сияеше над залива. Морето искреше и отразяваше светлините на Сиатъл в безброй сиви нюанси. В хангара за лодки светеше - мъждукащ факел на фона на студения блясък на луната.
- Искам утре да отида на черква, Крисчън.
-О?
- Молих се да се върнеш жив и ти се върна. Това е най-малкото, което мога да направя.
- Добре.
Известно време продължихме да вървим ръка за ръка във ведро мълчание. После ми хрумна нещо.
- Къде ще закачиш портретите, които ми направи Хосе?
- Мислех да ги закачим в новата къща.
-Купил сия?!
Той спря и ме погледна. Гласът му издаваше обзелата го тревога.
- Да. Нали ти хареса?
- Хареса ми. Кога я купи?
- Вчера сутринта. Сега трябва да решим какво да правим с нея. - Гледаше ме и облекчено, и притеснено.
- Не я разрушавай. Моля те. Къщата е прекрасна, просто трябва да се направи основен ремонт.