Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- Какво е това?! - изсъска тя и размаха пред очите ми някакъв лист.
Тотално объркана, аз го взех и набързо го прегледах. Устата ми пресъхна.
Беше отговорът ми по имейла до Крисчън, когато обсъждахме договора.
22.
От лицето ми се оттече всякакъв цвят, кръвта ми се вледени от страх. Инстинктивно застанах между нея и Крисчън.
- Какво е това? - предпазливо попита той.
Не му обърнах внимание. Не можех да повярвам, че Кейт се държи така.
- Кейт! Това няма нищо общо с теб. - Злобно се вторачих в нея. Страхът ми се замени с гняв. Как смееше? Точно сега, точно днес! На рождения ден на Крисчън! Изненадана от реакцията ми, тя примига с ококорените си зелени очи.
- Какво е това, Ана? - повтори Крисчън, този път малко заплашително.
- Просто ни остави, Крисчън, моля те.
- Няма. Покажи ми го. - Той протегна ръка. Знаех, че е из-лишно да споря с него - гласът му звучеше студено и твърдо. Неохотно му подадох имейла.
- Какво е правил с теб? - попита Кейт, без да му обръща внимание. Изглеждаше адски загрижена. Изчервих се, защото пред очите ми светкавично прелетяха безброй еротични картини.
- Не е твоя работа, Кейт. - Не успях да скрия раздразнението си.
- Откъде го взе? - попита Крисчън. Лицето му не изразяваше нищо, но гласът му беше... заплашително мек. Кейт се изчерви.
- Това няма значение. - И след смразяващия му поглед побърза да продължи: - Беше в джоба на едно сако, което предполагам е твое. Намерих го в спалнята на Ана, висеше на вратата. - Пронизана от огнения му сив поглед, Кейт в първия момент се пораз-колеба, но после се окопити и му се намръщи.
Носеше прилепнала яркочервена рокля и приличаше на факел, в който пламтеше враждебност. Но защо ще ми рови в дрехите, по дяволите? Обикновено се случваше обратното.
- Казала ли си на някого? - Гласът му беше като копринена ръкавица.
- Не! Не съм, разбира се - обидено изсумтя Кейт.
Крисчън кимна и видимо се отпусна, обърна се и тръгна към
камината. С Кейт мълчаливо наблюдавахме как взима запалка от лавицата, запалва имейла и го пуска на решетката.
Тишината в стаята бе потискаща.
- Даже на Елиът ли? - попитах Кейт.
- На никого - тросна се тя и на лицето й се изписа озадачено и оскърбено изражение. - Просто исках да се уверя, че си добре, Ана.
- Добре съм, Кейт. Отлично. Моля те, ние с Крисчън сме добре, много добре. Това е стара история. Просто я забрави.
- Да я забравя ли? - Тя повдигна вежди. - Как да я забравя? Какво ти е направил?
В зелените й очи заблестя искрено безпокойство.
- Нищо не ми е направил, Кейт. Честно - добре съм.
Тя примига.
- Наистина ли?
Крисчън ме прегърна, притегли ме към себе си, без да откъсва очи от нея, и каза тихо:
- Ана се съгласи да стане моя жена, Катрин.
- Твоя жена? - изписка Кейт и се ококори невярващо.
- Да, ние ще се женим. Тази вечер ще обявим годежа си.
- О! - Кейт ме зяпна. Изглеждаше смаяна. - Оставям ви сами за шестнайсет дни и ето какво се случва! Много е внезапно. Значи когато вчера казах... - Тя ме погледна объркано. - И как се вписва във всичко това този имейл?
- Не се вписва, Кейт. Забрави го - моля те. Аз го обичам и той ме обича. Престани с това. Не му разваляй рождения ден и нашата вечер - прошепнах.
Кейт примига и неочаквано в очите й заискриха сълзи.
- Няма. Разбира се, че няма. Но ти... ти добре ли си?
- Никога не съм била по-щастлива - отговорих.
Кейт посегна и ме хвана за ръката въпреки ръката на Крисчън на рамото ми.
- Наистина ли си добре? - поиска да се увери.
- Да. - Засмях се. Настроението ми се оправяше. Кейт отново беше до мен. Тя ми се усмихна, заразена от моето щастие. Освободих се от ръката на Крисчън и Кейт ненадейно ме прегърна.
- О, Ана, ужасно се разтревожих, когато прочетох това нещо. Не знаех какво да си мисля. Ще ми обясниш ли? - прошепна тя.
- Някой ден, не сега.
- Добре. Няма да кажа на никого. Много те обичам, Ана, като родна сестра. Просто си мислех... Не знаех какво да си мисля. Извинявай. Ако си щастлива, и аз съм щастлива. - Погледна Крисчън и повтори извинението си. Той й кимна с леден поглед и изражението му не се промени. Уф, мамка му, още й се сърдеше.
- Наистина ужасно съжалявам. Ти си права, не е моя работа -прошепна ми тя.
На вратата се почука и се сепнахме. Грейс подаде глава в стаята и попита Крисчън:
- Всичко наред ли е, скъпи?
- Всичко е наред, госпожо Грей - побърза да отговори Кейт.