Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
Мия ме спипа в коридора. С кукленската си бледорозова рокля и високите си токчета се извисяваше над мен като коледна елха. Носеше две коктейлни чаши.
- Ана - прошепна ми заговорнически. Озърнах се към Крисчън, който ме пусна със съчувствен поглед, и двете се вмъкнахме в трапезарията.
- Заповядай. - Мия ми подаде едната чаша. - Това е един от специалните коктейли на баща ми с лимон и мартини, много по-приятен е от шампанското. - Наблюдаваше ме тревожно, докато отпих първата глътка.
- Хмм... много е приятен. Обаче е силен. - Какво искаше? Да ме напие ли се опитваше?
- Имам нужда от съвет, Ана. И не мога да питам Лили, тя е ужасно критична към всичко. - И ми се ухили. - Освен това те ревнува. Май се е надявала някой ден да свали Крисчън. - При тази абсурдна мисъл избухна в смях и аз вътрешно потръпнах.
Явно щеше да се наложи дълго да се примирявам с това - че други жени желаят мъжа на моя живот. Прогоних тази мисъл от ума си и се съсредоточих върху конкретния проблем. Отпих още една глътка мартини.
- Ще се опитам да ти помогна. Кажи.
- Както знаеш, с Итън се запознахме неотдавна, благодарение на теб. - И ми се усмихна широко.
- Да. - Накъде клонеше?
- Той не иска да излиза с мен, Ана. - Мия се нацупи.
- О! - Примигах смаяно и си помислих: „Може би просто не си пада много по теб“.
- Виж, прозвуча тъпо. Той не иска да излиза с мен, защото сестра му излиза с брат ми. Нали разбираш, смята го за нещо като кръвосмешение. Обаче аз съм сигурна, че ме харесва. Какво да правя?
- А, ясно - измърморих в опит да спечеля малко време. Какво можех да й отговоря? - Не можете ли да останете приятели и да поизчакате? Тъй де, та вие се познавате съвсем отскоро.
Тя повдигна вежди.
- Виж, знам, че и аз се запознах неотдавна с Крисчън, но...
- Намръщих се. Не бях сигурна какво искам да кажа. - Мия, с Итън трябва да се оправите сами. Аз бих опитала подхода с приятелството.
Мия се ухили.
- Тази физиономия си я научила от Крисчън.
Изчервих се.
- Ако искаш съвет, питай Кейт. Тя може би ще е по-наясно с чувствата на брат си.
- Мислиш ли?
- Да. - Усмихнах й се окуражително.
- Супер. Мерси, Ана. - Мия ме прегърна и възбудено - и изненадващо, като се имаше предвид височината на токовете й -хукна към вратата, несъмнено отиваше да тормози Кейт. Отпих още една глътка мартини и понечих да я последвам, но изведнъж се заковах на място.
В стаята нахлу Елена. Лицето й бе мрачно, гневно и решително. Тя тихо затвори вратата и ми се намръщи.
„Уф, мамка му“.
- Здравей, Ана - изсумтя госпожа Робинсън.
Призовах на помощ цялото си самообладание, леко замаяна от двете чаши шампанско и смъртоносния коктейл, който държах в ръка. Кръвта се оттече от лицето ми, но аз мобилизирах своето подсъзнание и богинята в мен, за да изглеждам колкото може по-спокойно и невъзмутимо.
- Здравей, Елена. - Говорех тихо, но уверено - въпреки пресъхналата ми уста. Защо се страхувах толкова много от тази жена? И какво искаше тя от мен?
- Бих ти отправила най-искрени поздравления, но мисля, че няма да е уместно.
Пронизващите й сини очи ледено се впиваха в моите. Бяха изпълнени с ненавист.
- Нито се нуждая, нито желая твоите поздравления, Елена. Изненадана съм и съм разочарована, че те виждам тук.
Тя повдигна вежди, явно впечатлена.
- Не те мислех за достойна съперница, Анастейжа. Ти обаче ме изненадваш на всяка крачка.
- Аз пък изобщо не съм мислила за теб - излъгах я хладно-кръвно. Крисчън щеше да се гордее с мен. - А сега, ако ме извиниш, имам да върша много по-приятни неща, отколкото да си губя времето с теб.
- Не бързай толкова, госпожичке - изсъска Елена и ми препречи пътя, като се облегна на вратата. - Какво си въобразяваш, че правиш, като се съгласяваш да се омъжиш за Крисчън, по дяволите? Ако и за миг си мислиш, че можеш да го направиш щастлив, страшно се заблуждаваш.
- Какво съм се съгласила да правя с Крисчън не ти влиза в работата. - Усмихнах се със саркастична любезност.
Тя не ми обърна внимание.
- Той има потребности - потребности, които ти изобщо не можеш да задоволиш.
- Ти пък какво знаеш за неговите потребности? - изръмжах. В тялото ми се освободи адреналин и в мен изригна огнено възмущение. Как смееше тази тъпа кучка да ми чете проповеди? - Ти си просто извратена педофилка и ако зависеше от мен, щях да те хвърля в седмия кръг на ада и да те оставя да се пържиш там. А сега се махай от пътя ми - или трябва да те принудя?
- Тук вече направи огромна грешка. - Елена размаха дългия си мършав пръст със съвършен маникюр към мен. - Как смееш да осъждаш нашия начин на живот? Ти не разбираш нищо и си нямаш представа в какво се забъркваш. И ако си мислиш, че той ще е щастлив със скучна златотърсачка като теб...