Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- Да, мамо - потвърди Крисчън.
- Добре. - Грейс влезе. - Тогава няма да възразите, ако прегърна сина си на рождения му ден. - Погледна ни с грейнало лице.
Крисчън я прегърна.
- Честит рожден ден, скъпи - тихо каза майка му, затворила очи в обятията му. - Щастлива съм за теб.
И го погали по бузата.
Крисчън й отправи своята хилядамегаватова усмивка.
„Тя знае! Кога й е казал?“
- Е, деца, ако сте свършили тук, цял куп хора чакат да се уверят, че наистина си жив и здрав, Крисчън, и да ти честитят рождения ден.
- Идваме.
Грейс тревожно погледна мен и Кейт и усмивките ни явно я успокоиха. Дори ми намигна. Крисчън ми подаде ръка и аз я поех.
- Още веднъж се извинявам, Крисчън - засрамено му каза Кейт. Кейт да е засрамена - наистина невероятна гледка. Той й кимна и последвахме майка му в коридора.
- Майка ти знае ли за нас? - попитах го притеснено.
-Да.
- О... - Само като си помисля, че нашата вечер можеше да бъде провалена от упоритата госпожица Кавана! Тази мисъл ме накара да потръпна - последиците от наклонностите на Крисчън, разкрити пред всички.
- Но пък какво интересно начало на вечерта! - Усмихнах му се мило. Той ме погледна - и веселите пламъчета се бяха върнали в очите му. Слава богу!
- Както винаги, госпожице Стийл, имате невероятна способност да омаловажавате. - Вдигна ръката ми към устните си и целуна кокалчетата на пръстите ми, докато влизахме в дневната под внезапен, спонтанен и оглушителен взрив на аплодисменти.
По дяволите. Колко души имаше тук?
Бързо обходих помещението с поглед: цялото семейство Грей, Итън с Мия, доктор Флин с жена си, предполагам. Плюс Мак от яхтата, един висок и красив афроамериканец - спомних си, че го бях видяла в офиса на Крисчън, когато за пръв път отидох там, -Лили, сприхавата приятелка на Мия, две жени, които изобщо не познавах, и... о не. Сърцето ми спря за миг. Онази жена. Госпожа Робинсън.
Появи се Гретхен с поднос шампанско. Носеше дълбоко де-колтирана черна рокля, косата й беше вдигната, а не на опашки, и цялата изчервена, тя пърхаше с клепки на Крисчън. Аплодисментите стихнаха и той стисна ръката ми, докато всички погледи с очакване се впериха в него.
- Благодаря на всички. Май ще имам нужда от това. - Взе две чаши от подноса на Гретхен и й отправи бърза усмивка. Стори ми се, че тя ще опъне петалата или най-малкото ще припадне.
Крисчън ми подаде едната чаша, вдигна своята към стаята и всички моментално се юрнаха напред. Атаката се предвождаше от вещицата в черно. Тази жена изобщо обличаше ли нещо в друг цвят?
- Ужасно се разтревожих, Крисчън. - Елена го прегърна и го целуна по двете бузи. Той не ме пусна, въпреки че се опитах да освободя ръката си.
- Добре съм, Елена - хладно отвърна Крисчън.
- Защо не ми се обади? - Молбата й прозвуча отчаяно, очите й търсеха неговите.
- Бях зает.
- Не получи ли съобщенията ми?
Крисчън неловко се разшава и ме притегли към себе си с една ръка. Лицето му остана безизразно.
Тя вече не можеше да не ми обръща внимание, затова любезно се обърна към мен и измърка:
- Здравей, Ана. Изглеждаш прелестно, скъпа.
- Здравей, Елена - измърках в отговор аз. - Благодаря.
Срещнах погледа на Грейс. Тя се мръщеше, докато ни наблюдаваше.
- Елена, трябва да направя едно съобщение - каза Крисчън.
Ясните й сини очи помръкнаха.
- Разбира се. - Тя се усмихна фалшиво и се отдръпна.
- Внимание, моля - извика Крисчън и изчака малко, докато в стаята се възцари тишина и всички погледи отново се насочат към него.
- Благодаря ви, че днес сте тук. Трябва да кажа, че очаквах спокойна семейна вечеря, така че това е приятна изненада за мен.
- Вторачи се многозначително в Мия, която се ухили и му махна с ръка. Той нетърпеливо поклати глава и продължи: - Вчера ние с Рос... - кимна към рижата жена, застанала наблизо с някаква дребна тантуреста блондинка, - преживяхме сериозно премеждие.
А, значи това беше Рос, с която работеше. Тя се ухили и повдигна чашата си към него.
- Затова съм особено радостен, че днес съм тук и мога да споделя с всички вас една чудесна новина. Тази хубавица... - Крисчън обърна лице към мен, - госпожица Анастейжа Роуз Стийл, се съгласи да стане моя жена и искам вие да научите това първи.
Гостите заахкаха смаяно, тук-там някой изръкопляска, после всички избухнаха в аплодисменти! Божичко - това наистина се случваше. Струва ми се, че бях придобила цвета на роклята на Кейт. Крисчън ме хвана за брадичката, повдигна устните ми към своите и леко ме целуна.
- Скоро ще си моя.
- Вече съм - прошепнах аз.