Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
Когато се прибрах, отидох направо в кухнята. Не можех да се избавя от тревожното си чувство. Крисчън още беше в кабинета си. Божичко, беше стоял там почти целия следобед. Реших, че е най-добре да се изправя пред него и да видя каква поразия съм направила. Предпазливо надникнах през прага. Крисчън говореше по телефона и гледаше през прозореца.
- И специалистът по юрокоптери трябва да пристигне в понеделник следобед, така ли?... Добре. Само ме дръж в течение. Кажи им, че предварителното заключение ми трябва или в понеделник вечер, или във вторник сутрин. - Затвори и се завъртя на стола си, но спря, когато ме видя. Лицето му остана безизразно.
- Здрасти - прошепнах. Той не отговори и сърцето ми падна в стомаха. Предпазливо влязох в кабинета и заобиколих бюрото. Крисчън продължаваше да мълчи и очите му не се откъсваха от моите. Застанах пред него, като се чувствах петдесет нюанса глупаво.
- Върнах се. Сърдиш ли ми се?
Той въздъхна, пресегна се, хвана ме за ръката, притегли ме в скута си и ме прегърна, после зарови нос в косата ми.
- Да-
- Извинявай. Не знам какво ми стана. - Свих се в скута му и вдишах божественото му Крисчъново ухание. Чувствах се на сигурно място, независимо че ми се сърдеше.
- И на мен. Носи каквото искаш - измърмори той и прокара длан по голия ми крак към бедрото ми. - Пък и тази рокля си има предимствата. - Наведе се да ме целуне и когато устните ни се докоснаха, изведнъж ме изпълни страст, похот или дълбоко вкоренена потребност да поправя нещата и в кръвта ми потече желание. Обхванах главата му в шепи и зарових пръсти в косата му. Тялото му реагира и той изпъшка, жадно захапвайки долната ми устна, гърлото ми, ухото ми, езикът му нахлу в устата ми и още преди да се усетя той свали ципа на панталона си, разкрачи ме върху себе си и потъна в мен. Хванах се за облегалката на стола му, ходилата ми едва докосваха пода... и започнахме да се движим.
- Харесва ми как се извиняваш - прошепна той в косата ми.
- И на мен - как го правиш ти. - Изкисках се, сгушена до гърдите му. - Свърши ли?
- Господи, Ана, още ли искаш?
- Не! Имам предвид работата ти.
- Ще свърша след около половин час. Чух съобщението ти по гласовата ми поща.
- От вчера.
- Стори ми се разтревожена.
Силно го прегърнах.
- Така е. Не е в твой стил да не отговаряш.
Крисчън ме целуна по косата.
- Тортата ти би трябвало да е готова след половин час. - Усмихнах му се и се изхлузих от скута му.
- Нямам търпение. Докато я печеше, ухаеше страхотно, даже като че ли ми напомняше за нещо.
Отправих му срамежлива усмивка. Чувствах се малко неловко и неговото лице отразяваше моето. Божичко, наистина ли бяхме толкова различни? Може би се дължеше на ранните му спомени от печенето. Наведох се, леко го целунах по ъгълчето на устата и се върнах в кухнята.
Когато го чух да излиза от кабинета, бях напълно готова. Запалих единствената златна свещичка на тортата му. Докато се приближаваше към мен, той ми се ухили до ушите и аз тихо запях „Честит рожден ден“. Крисчън се наведе и духна свещичката със затворени очи.
- Намислих си желание - каза, когато отново ги отвори, и кой знае защо, погледът му ме накара да се изчервя.
- Глазурата още не се е втвърдила. Надявам се да ти хареса.
- Нямам търпение да я опитам, Анастейжа - промълви Крисчън и думите му прозвучаха адски секси.
Отрязах по едно парче и грабнахме виличките.
- Ммм - измуча той одобрително. - Точно затова искам да се оженя за теб.
И аз се засмях от облекчение... харесваше му.
- Готова ли си да се срещнеш със семейството ми? - Крисчън угаси двигателя на аудито. Бяхме паркирали на отбивката пред къщата на родителите му.
- Да. Ще им съобщиш ли?
- Разбира се. Нямам търпение да видя реакциите им. - Усмихна ми се дяволито и слезе от колата.
Минаваше седем и половина и макар през деня да беше топло, от залива подухваше прохладен ветрец. Носех смарагдовозелена официална рокля с широк зелен колан - бях я намерила сутринта, докато тършувах в дрешника. Крисчън ме хвана за ръка и ме поведе към входа. Карик широко отвори вратата още преди да почукаме.
- Здравей, Крисчън. Честит рожден ден, сине. - Пое протегнатата ръка на Крисчън и за негова изненада го притегли в кратка прегръдка.
- Ъъъ... благодаря, татко.
- Много се радвам да те видя пак, Ана. - Карик прегърна и мен и ние го последвахме вътре.
Преди да влезем в дневната, Кейт се втурна по коридора към нас. Изглеждаше бясна.
„О, не!“
- Вие двамата! Искам да говоря с вас - изръмжа тя с глас, който ни предупреждаваше да не се ебаваме с нея. Нервно погледнах Крисчън, който сви рамене и реши да приеме поведението й на шега, докато я следвахме към трапезарията. Озадаченият Карик остана на прага на дневната. Кейт затвори вратата и се обърна към мен.