Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
Обърнах се.
- Да. Добре е. Благодаря. Аз...
Рос се усмихна.
- Ще изляза да пуша.
За миг си помислих да отида с нея, но казах:
- Аз отивам до тоалетната. - Трябваше да дойда на себе си и да осмисля всичко, което бях видяла и чула. Горе ми се струваше най-подходящото място да остана сама.
Втурнах се по стълбището, като прескачах по две стъпала наведнъж. Качих се на третия етаж. Имаше едно-единствено място, където исках да съм.
Отворих вратата на някогашната стая на Крисчън и я затворих след себе си. Задъхвах се. Отидох при леглото, пльоснах се отгоре и се вторачих в чисто белия таван.
Това несъмнено бе един от най-мъчителните сблъсъци в живота ми и се чувствах вцепенена. Моят годеник и неговата бивша любовница - никоя бъдеща булка не бива да присъства на такава сцена. От друга страна, отчасти се радвах, че тя бе разкрила истинската си същност и че бях там, за да я видя.
Мислите ми се насочиха към Грейс. Бедната Грейс, да чуе всичко това. Прегърнах една от възглавниците на Крисчън. Сигурно бе чула, че Крисчън и Елена са имали връзка - но не и каква. Слава богу. Изпъшках.
Но какво правех аз? Злата вещица може би имаше право.
Не, отказвах да го повярвам. Тя беше студена и жестока. Поклатих глава. Елена грешеше. И в миг на зашеметяваща яснота разбрах, че не оспорвам как е живял доскоро Крисчън - а че се питам защо. Основанията му да прави каквото бе правил с безброй момичета - изобщо не исках да знам колко. Не ме смущаваше какво са правили. Всички те бяха големи хора. Всички бяха приемали тази - как се беше изразил Флин? - безопасна, разумна връзка по взаимно съгласие. Смущаваше ме причината. Тя идваше от мрака.
Стиснах очи и ги стиснах и с ръце. Но сега Крисчън беше продължил напред и двамата бяхме в страната на светлината. Аз бях заслепена от него, той - от мен. Можехме да се напътстваме един друг. Хрумна ми нещо. „Мамка му!“ Каква разяждаща, примамлива мисъл - и се намирах на единственото място, където можех да се избавя от този призрак. Надигнах се и седнах на леглото. Да, трябваше да го направя.
Неуверено се изправих, събух си обувките, отидох при бюрото му и разгледах таблото над него. Снимките на младия Крисчън си бяха там - по-трогателни отвсякога на фона на сцената между него и госпожа Робинсън, на която бях присъствала преди малко. В ъгъла беше и малката черно-бяла снимка - майка му, проституиращата наркоманка.
Включих настолната лампа и насочих светлината към снимката. Дори не знаех името й. Ужасно приличаше на него, но беше по-млада и по-тъжна - и докато се взирах в печалното й лице, изпитвах единствено състрадание. Опитах се да открия приликите между нейното и своето лице. Вторачих се в снимката, взрях се и не открих сходства. Освен навярно косата, но ми се стори, че нейната е по-светла. Изобщо не приличах на нея. Какво облекчение!
Подсъзнанието ми стоеше със скръстени ръце и ме гледаше неодобрително над половинките си очила. „Защо се самоизмъч-ваш? Нали вече каза „да“. Сега си носи последиците“. Свих устни. Да, бях го направила, с радост. Исках да съм с Крисчън до края на живота си. Седнала в поза лотос, богинята в мен ведро се усмихна. Да. Бях взела правилното решение.
Трябваше да отида при него - Крисчън щеше да се разтревожи. Нямах представа колко време съм била в стаята му. Той сигурно щеше да си помисли, че съм избягала. Ох, той винаги си мислеше най-лошото. Надявах се, че двамата с Грейс са свършили. Потръпнах, като си помислих още какво може да му е казала тя.
Срещнах го на стълбището за втория етаж - търсеше ме. Лицето му бе напрегнато и уморено, не на онзи безгрижен Петдесет нюанса, с когото бях пристигнала.
Спрях на площадката, а той на последното стъпало, тъй че очите ни бяха на едно равнище.
- Здрасти - предпазливо каза Крисчън.
- Здрасти - отвърнах предпазливо.
-Безпокоях се...
- Знам - прекъснах го. - Извинявай, не можех да участвам в празника. Просто трябваше да се махна, нали разбираш. Да помисля. - Погалих го по бузата. Той затвори очи и отпусна лицето си в шепата ми.
- И реши да го направиш в моята стая, така ли?
-Да.
Той ме хвана за ръка, притегли ме към себе си и аз с радост се отпуснах в прегръдката му, най-любимото ми място в целия свят. Ухаеше на свежо пране, душ гел и Крисчън - най-успокояващият и възбуждащ аромат на планетата. Той дълбоко си пое дъх, заровил нос в косата ми.
- Съжалявам, че трябваше да изтърпиш всичко това.
- Ти не си виновен, Крисчън. Но тя защо беше тук?
Той ме погледна и извинително сви рамене.
- Елена е семейна приятелка.
Опитах се да не реагирам.
- Вече не е. Как е майка ти?