Кралят на зимата

— Вашите хора не са полагали клетва — каза той, — затова утре в долината Лъг искам да дойдат само тези, които желаят.

— Защо утре? — каза Кълхуч. — Защо не в други ден? Колкото повече време имаме за подготовка, толкова по-добре, нали така?

Артър поклати глава.

— Няма да можем да се подготвим по-добре дори да чакаме още цяла година. А шпионите на Горфидид вече тръгват на север с новината, че Тюдрик е приел условията на Горфидид. Така че ние трябва да нападнем преди тези същите шпиони да са открили, че ние думнонците не сме се оттеглили. Утре призори ще атакуваме. — Артър погледна към мен. — Ти ще нападнеш пръв, лорд Дерфел, затова тази вечер трябва да стигнеш до твоите хора и да говориш с тях. И ако те откажат, така да бъде, но ако се съгласят, Морфанс ще ти каже какво трябва да правят.

Морфанс беше обиколил фронта по цялото му протежение, преоблечен като Артър и беше разузнал позициите на врага. Сега той взе няколко шепи зърно от едно гърне, изсипа ги върху своето наметало, проснато на пода и наподоби очертанията на долината Лъг.

— Долината не е дълга — каза той, — но е дълбока и склоновете са стръмни. Дърветата са струпани тук в южния й край — посочи той някакво петно на самия вход на своя модел. — Отсякоха няколко дървета и ги препречиха. Купът е достатъчно висок, за да спре конете, но няколко души могат бързо да отместят натрупаните стволове. Тук е слабото им място — посочи той купчина жито, която представляваше западното възвишение. — То е стръмно откъм северния край на долината, но откъм южния спокойно може да се тича надолу по склона. Можем да изкачим хълма през нощта и призори ще се спуснем надолу в атака, ще разместим барикадата преди да са се разсънили. Тогава конете ще могат да минат — захили се той, озарен от мисълта за изненадата, която ще свари врага неподготвен.

— Твоите хора са свикнали да се придвижват нощем — обърна се Артър към мен, — така че утре на зазоряване вие се заемате с преградата, премахвате я и след това трябва да се задържите в долината, докато пристигнат нашите коне. След конете ще дойдат и копиеносците. Сеграмор ще командва копиеносците, а аз с моите петдесет конника ще атакувам Браногениум.

Сеграмор изобщо не реагира на това изявление, което поставяше под негово командване по-голямата част от войската на Артър.

Ние обаче не можахме да скрием удивлението си. Не ни учуди назначението на Сеграмор, а тактиката на Артър.

— Петдест конници ще атакуват цялата армия на Горфидид? — попита Галахад недоверчиво.

— Ние няма да превземаме Браногениум — призна Артър, — може дори изобщо да не успеем да се приближим, но ще ги предизвикаме да ни преследват и ще ги увлечем към долината. Сеграмор ще ги пресрещне в северния край на долината, където пътят минава през реката и образува брод. И когато те атакуват вие се оттегляте. — Той погледна всеки от нас, за да се увери, че сме разбрали нарежданията му. — Оттегляйте се. Всеки път се оттегляйте. Накарайте ги да си мислят, че печелят! И когато ги накарате да навлязат дълбоко навътре в долината, ще атакувам аз.