Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
— Откъде? — попитах аз.
— Отзад, разбира се! — възбуден от мисълта за развоя на битката, Артър си беше върнал целия ентусиазъм. — Когато моите конници се изтеглят от Браногениум, няма да се върнем в долината, а ще се скрием някъде около северния й вход. Мястото е обрасло с дървета. И когато вие ги накарате да ви последват навътре в долината, ние ще се появим в техния тил.
Сеграмор се беше втренчил в купчините жито.
— Ирландските Черни щитове от Коелс Хил — каза той със своя отвратителен акцент — може да се спуснат от юг откъм хълмовете и да ни изненадат в тил — пъхна той пръста си в зърната, пръснати в южния край на долината, за да поясни мисълта си. Всички знаехме, че тези ирландци са страшните воини на Енгас Мак Ейрем, краля на Демеция, който беше наш съюзник, докато Горфидид не промени отношението му към нас с помощта на поуиското злато. — Вие искате да се бием срещу войската на Горфидид отпред и с Черните щитове отзад? — попита Сеграмор.
— Сега разбирате — каза Артър с усмивка, — защо поисках да ви освободя от вашите клетви. Тюдрик обаче като разбере, че сме влезли в битка, ще дойде. Докато денят преваля, Сеграмор, с всяка измината минута вашата стена от щитове ще става все по-гъста. Хората на Тюдрик ще се справят с врага от Коелс Хил.
— А ако не стане така? — попита Сеграмор.
— Тогава вероятно ще загубим — каза Артър спокойно, — но с моята смърт Горфидид ще си получи победата, а Тюдрик — мира. Моята глава ще бъде изпратена като сватбен подарък на Сийнуин, а вие, приятели, ще пирувате в Отвъдния свят, където, надявам се ще запазите едно място и за мен на вашата маса.
Отново настъпи тишина. Артър изглеждаше сигурен, че Тюдрик ще се намеси в сражението, но никой от нас не беше сигурен в това. На мен ми се струваше, че Тюдрик спокойно можеше да предпочете да остави Артър и хората му да загинат в долината Лъг и по този начин да се отърве от неудобния си съюзник, но освен това си казах, че висшата политика не е лъжица за моята уста. Моята грижа беше да оцелея на следващия ден и докато гледах грубия модел на бойното поле, направен от Морфанс, забелязах с тревога опасността, която криеше западният хълм, по който щяхме да се спуснем призори.
— Те ще заобиколят нашата стена от щитове през западния хълм — казах аз. Артър поклати глава.
— Хълмът е твърде стръмен за изкачване, когато човек е облечен в ризница. Най-много да ви изпратят от онази страна опълченци, т.е. стрелци. Ако можеш да отделиш хора, Дерфел, остави там няколко души, ако не, моли се Тюдрик да дойде по-бързо. За целта — каза той и се обърна към Галахад, — въпреки че ми е неприятно да ви лишавам от участие в стената от щитове, лорд принц, ще ви помоля да станете мой пратеник до крал Тюдрик. Вие сте принц, говорите авторитетно и единствено вие можете да го убедите да се възползва от победата, която възнамерявам да му поднеса.
Галахад изглеждаше притеснен.
— Предпочитам да се бия, господарю.
— Ако става въпрос за предпочитания — усмихна се Артър, — аз предпочитам да спечеля, вместо да загубя. А за това имам нужда от хората на Тюдрик, които трябва да дойдат преди края на деня, а вие, лорд принц, сте единственият подходящ пратеник. Само вие можете да уговорите един огорчен от моето неподчинение крал, да го приласкаете, да го молите, но преди всичко, лорд принц, да го убедите, че ние ще спечелим битката утре или ще се бием до края на дните си.
Галахад прие предложението.
— Но трябва да ми разрешите — каза той, — да се върна и да се бия рамо до рамо с Дерфел, когато изпълня това поръчение.
— Ще бъдете добре дошъл — отвърна Артър. Той замълча, загледан в купчинките зърно на пода. — Ние сме малко — каза той простичко, — а те са много, но сънищата не се сбъдват, когато си предпазлив, а когато смело тръгваш срещу опасността. Утре може да донесем мир на бритите.
Той млъкна, поразен вероятно от мисълта, че неговата амбиция за мир беше мечта и на Тюдрик. Може би Артър се зачуди дали изобщо да се сражава. Спомних си как след срещата ни с Аел, когато се заклехме под дъбовото дърво, Артър се беше размекнал и се беше отказал от борбата. Затова сега си помислих, че той може отново да отстъпи пред натежалата съвест, но в онази дъждовна нощ конят на неговата амбиция здраво теглеше напред душата му и той не можеше да мисли за мир, заплатен с цената на собствения му живот или с изгнание. Артър искаше мир, но още повече искаше той да диктува този мир.