Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
Пелидор кимна.
— Да приготвя ли досиетата на други кандидати? Разполагаме с голям брой млади мъже. Някои от тях изглеждат твърде приемливи.
Базил беше съгласен.
— Няма никакво съмнение, че крал Питър е твърде популярен и това в повечето случаи е било в наша полза, отколкото обратното. Ако народът в момента изгуби своя крал, моралният удар ще е твърде съкрушителен. — Той присви очи. — И все пак ми се ще да имам още един коз в ръкава си.
След три дни всички ханзейци бяха едновременно изненадани и доволни да прочетат изявлението на Двореца на шепота. Крал Питър бе още по-изненадан, но не чак толкова доволен.
В „нов дух на откритост“ Ханзейският съюз имаше честта да представи на своите поданици принц Даниъл, многообичания и способен по-млад брат на крал Питър и втори син на стария крал Фредерик, който — също като Питър — бе отрасъл в спокойното уединение на двореца. След широко оповестената сватба на Питър и Естара сега бе най-подходящият момент принц Даниъл също да бъде представен на широката общественост. Все пак се намираха във военно положение и можеха да се случат много неща.
Базил проследи обществената реакция. Нововербуваният „Даниъл“ беше нешлифован камък и твърде зле подготвен, но свърши чудесна работа. Беше красив и народът лесно можеше да бъде убеден да го заобича… ако нещата продължаваха да се влошават.
Питър трябваше да разбере истинското си място в управлението, вместо да вярва на официалната пропаганда. Кралят и кралицата щяха да изпълняват обществените си задължения, но под много строг контрол. Питър беше достатъчно интелигентен, за да схване, че е прекалил по отношение на председателя. Заплахата бе достатъчно недвусмислена: „Дръж се прилично или ще те сменя“. Базил бе убеден, че Питър ще осъзнае грешката си и вече ще се държи подобаващо.
В противен случай… Ханзата просто щеше да короняса Даниъл.
113.
Зет Келъм
Наблюдаван от кометната ареола далеч над Оскивъл, газовият гигант не представляваше нищо повече от ярко и кротко петно светлина. Опасващите го пръстени бяха природно чудо, което отразяваше златистата слънчева светлина и хвърляше тъмна сянка по продължение на екватора. Вледенените лунички блещукаха около тях.
Възстановените съоръжения на корабостроителниците също проблясваха със своите работилници, топилни и сухи докове.
Зет Келъм се съмняваше дали системата ще възстанови изцяло производствения си капацитет, но скитниците както винаги се справяха с препятствията и трудностите, отправили поглед към бъдещето, вместо да оплакват минали трагедии. Пътеводната звезда й показваше, че народът й има достатъчно причини за печал.
Кометните водородо-извличащи съоръжения бяха приведени в действие първи. Щом се измъкнаха от убежищата, Дел Келъм изпрати екипаж смелчаци към отдалечения Куипъров пояс. Макар да имаше още огромна работа по възстановяването на корабостроителниците, разтрошаването на кометите осигуряваше жизненонеобходимото космическо гориво.
Докато прекарваше първия товар екти, произведено от започналите отново да действат кометни съоръжения, Зет наближаваше пръстените. Количеството беше символично, но щеше да въодушеви изтощените скитнически бачкатори. Космическото гориво отсега нататък щеше да се прекарва с ескорт — в разтърсения от военни действия Спирален ръкав всяка капка имаше значение.
Зет бе включила основната работна честота. Работните екипи си разменяха застъпващи се съобщения, разпореждания и новини. Пръстените отново гъмжаха от активна дейност. Фермите и херметическите камери бяха измъкнати от укритията си сред скалните отломъци и космическите площадки бяха възстановени парче по парче. Възстановени бяха и основните компоненти на частично готовите космически кораби и конструкторите работеха денонощно, за да наваксат изоставането.
Някои от скитниците бяха предложили на баща й да вдигнат и преместят корабоработилниците на друго място, да намерят друга планета с пръстени или астероиден пояс и да започнат всичко отначало.
Зет не го бе виждала толкова гневен.
— Да захвърлим всичко? — изрева той. — След като всички до един пълзяхме и лазехме седмици наред, за да скрием всяко съоръжение и да защитим работата си и инвестициите си, напъхвайки се в миша дупка? Видяхме как направиха зевесетата на пух и прах, задигнахме разбитите им кораби и сега, когато почти се изправяме на крака, искате да побегнем някъде другаде?
Зет се безпокоеше, че ханзейските военни ще се върнат. Бе въпрос единствено на време, но кланът Келъм щеше да фалира, ако загубеха корабоработилниците на Оскивъл.