Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
Влиза Дон Салуст. Той пристъпва бавно и с дълбоко внимание наблюдава Дон Цезар и Руи Блас, които обаче не го виждат. Държи в едната си ръка шапка и сабя, които слага на едно кресло, а в другата — кесия, която слага на масата.
ДОН САЛУСТ (на Дон Цезар)
Донесох ги. Вземи.
Като чува гласа на Дон Салуст, Руи Блас се сепва, сякаш събуден от сън, и се изправя с наведени очи в поза на смирено уважение.
ДОН ЦЕЗАР (настрана, поглежда изпод вежди Дон Салуст)
Залагам си главата,
ако не е отвън подслушвал зад вратата.
Но както и да е…
(Високо на Дон Салуст.)
Благодаря ти, брат!
Отваря кесията и пръсва на масата дукатите, разбърква ги и след това ги нарежда на купчини върху кадифената покривка. Докато той ги брои, Дон Салуст отива към дъното, като се извръща и от време на време поглежда, за да не събуди подозрение у Дон Цезар. Отваря малката врата вдясно. По даден от него знак оттам излизат трима алгуасили, въоръжени със саби и облечени в черно. Дон Салуст им посочва тайнствено Дон Цезар. През това време Руи Блас стои неподвижен до масата, като статуя, без да вижда и да чува нещо.
ДОН САЛУСТ (на алгуасилите, тихо)
Ще тръгнете без шум след тоя непознат,
що там брои пари. И вънка от палата
веднага — под арест. А с първата фрегата
към Ления166 — на път! Без връщане назад!
(Дава им подпечатан пергамент.)
Това е заповед със подпис и печат…
А там във Африка — за няколко дукати
продайте го, за роб на морските пирати.
Ще ви възнаградя… Почакайте го вън.
Тримата алгуасили се покланят и излизат.
ДОН ЦЕЗАР (продължава да си играе с жълтиците)
Какъв изящен вид, какъв приятен звън
издава винаги металът благороден!
(Разделя парите на две еднакви купчини и се обръща към Руи Блас.)
Това — за теб.
РУИ БЛАС
Какво?
ДОН ЦЕЗАР
Вземи — и си свободен.
РУИ БЛАС (поклаща глава в знак на отказ)
Сърцето ми да бе освободил от плен!
Не, аз оставам тук до сетния си ден.
ДОН ЦЕЗАР
Кой луд е, кой — мъдрец, съвсем не ми е ясно.
(Събира парите, слага ги в кесията и я пъха в джоба си.)
ДОН САЛУСТ (в дъното, продължава да ги наблюдава, настрана)
По ръст и по лице приличат си ужасно…
ДОН ЦЕЗАР (на Руи Блас)
Прощавай!
РУИ БЛАС
Добър час!
Двамата си стискат ръцете. След това Дон Цезар излиза, без да погледне Дон Салуст, който стои малко встрани.
Сцена четвърта
Дон Салуст, Руи Блас.
ДОН САЛУСТ
Руи Блас!
РУИ БЛАС (обръща се живо)
Да, господарю?
ДОН САЛУСТ
Дали бе почнало навън да се зазаря,
когато тук дойде?
РУИ БЛАС
Не, още беше рано.
Показах пропуска на нощната охрана
и тихо влязох тук.
ДОН САЛУСТ
И бе загърнат с плащ?
РУИ БЛАС
Да, монсеньор.
ДОН САЛУСТ
Кажи, дали служител наш
не те е виждал тук облечен във ливрея?
РУИ БЛАС
Ни тук, ни във Мадрид.
ДОН САЛУСТ (посочва с пръст вратата, през която е излязъл Дон Цезар)
Вратата по-добре я
притваряй… А сега ливреята свали.
Руи Блас съблича ливреята и я слага върху едно кресло.
Четливо пишеш ти и хубаво, нали?
166
Ления — пристанище и укрепен град в кралство Валенсия.