Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
даде ли само знак — главите падат бързо;
прищевките му са събития в света.
Но той живее сам във горда самота,
макар че има власт във нашата родина —
на земното кълбо едната половина.
Лакей презрян съм аз, той крал е, боже мой,
но чуваш ли ме ти — съперник ми е той…
ДОН ЦЕЗАР
Съперник твой?
РУИ БЛАС
Е, да, такъв е в тоя случай,
щом влюбен съм в жена му…
ДОН ЦЕЗАР
Клетнико!
РУИ БЛАС
Послушай!
Безумен от любов, аз чакам всеки ден
със своя тъжен лик да мине тя край мен.
Ах, клетата жена е сякаш във вериги,
живее в царски двор посред лъжи, интриги,
съпругът й — глупак с корона на глава,
без време състарен, с едничка страст — лова.
Негоден като крал, като човек несръчен,
залязващ кралски род. Баща му, стар, измъчен,
същински инвалид, с треперещи ръце.
А тя — прекрасен цвят, отдала страст, сърце
на Карлос Втори. Ах, дъхът ми, вярвай, спира…
Тя ходи всеки ден насреща в манастира,
на черква след обяд. Не зная сам, уви,
как тоз безумен план у мен се появи.
Обича тя едно небесносиньо цвете,
което в Нойбург там цъфти обилно лете.
Но то цъфти и тук — в Караманчел165 навред.
Отивам всяка нощ, накъсвам цял букет —
признавам, братко мой, че тласка ме безпътство,
и знам, че е това същинско безразсъдство,
но в дворцовия парк, където ходи тя,
потайно вмъквам се като крадец в нощта,
цветята слагам аз на пейката, о, боже,
а тази нощ дори писмо любовно сложих.
За да отида там сред нощна тъмнина,
прескачам зид висок, градинската стена.
Тя има шипове, но мен не ме е грижа,
че може някой ден на тях да се нанижа.
Дали ще види тя писмото ми, не знам,
но, братко, аз съм луд, признавам ти го сам!
ДОН ЦЕЗАР
Тъй може, драги мой, добре да се загази.
Обича я Д’Онят и я ревниво пази,
и като майордом, и като влюбен паж.
А някой там слуга или среднощен страж,
дори и на шега могло би да се случи,
сърцето ти ведно с букета да набучи…
Това кралица е… Ти как си позволи!?
Какво безумие!
РУИ БЛАС
Безумие, нали?
На ада съм готов да си продам душата,
за да съм като тез младежи във палата,
които влизат там накичени с пера —
животът е за тях забава и игра.
На всичко съм готов да мога, без да тръпна,
да бъда с тях край таз кралица недостъпна,
но в друго облекло — да не изпитвам срам.
За мене, Сафари, ужасно е да знам,
че съм лакей за тях, лакей съм и за нея…
Смили се, господи!
(Приближава се до Дон Цезар.)
Несвестен съм, лудея…
Запита ме — защо я любя? Как така?
И откога?… Веднъж… Но не… Недей чака:
ти винаги си бил със мания такава —
въпрос подир въпрос, та лошо чак ми става.
Защо? Кога? Къде? Но виж, кръвта ми ври;
аз любя я без свяст, безумно, разбери!
ДОН ЦЕЗАР
Не се сърди.
РУИ БЛАС (пада изнемощял върху едно кресло)
О, не! Аз страдам. Извини ме
или пък — най-добре върви си, остави ме!
Нещастник съм аз плах и нося със печал
под дреха на слуга страстта на влюбен крал.
ДОН ЦЕЗАР (слага ръка върху рамото му)
Ще си вървя. Не съм изпитвал страст такава,
аз празен съм звънец, що звуци не издава,
аз — просяк на любов и на мечти бедняк,
комуто щастие подхвърлят за петак,
угаснало сърце, що вече не въздиша,
спектакъл изигран, разкъсан е афиша.
Ала за тази страст, в която тръпнеш цял,
завиждам ти, Руи Блас, и все пак ми е жал.
Няколко мига мълчание. Двамата държат крепко ръцете си и се гледат в очите с тъга и приятелско доверие.
165
Караманчел — Юго греши в името. Всъщност става дума за Карабанчел — градче в околностите на Мадрид.