Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
— Съветваше ли ви капитан Уестер за тези операции и в каква степен?
— В никаква — отговори Ситрин. — Не се опита, а и аз не съм му искала съвет.
— Защо?
— Той не е банкер. Отпуснах му бюджет, за да осигури охрана на златото, което държахме тук, и на сумите, значителни понякога, които пренасяхме в рамките на града, но това е всичко.
— Разбирам. Е, благодаря ви, мадам бел Саркор. Това е най-интересната история, която съм чувал в последно време. Предполагам, че всичките ви счетоводни книги и архиви са налице?
— Да — каза тя. — Част от деловите си срещи провеждах в едно кафене до Големия пазар, в стая, която държах под наем, но понастоящем всички документи са тук.
— Чудесно.
— Бих искала да направя едно предложение. Ако позволите.
Парин Кларк вдигна вежди. Ситрин си пое дълбоко дъх.
— Поради описаните по-горе обстоятелства — каза тя — в Порте Олива свързват банката с моето име. Клонът е създаден съвсем наскоро, затова смятам, че една промяна не би била в интерес на никого. Затова, след като приключите с ревизията си, може би ще обмислите идеята да ме задържите като лице на клона, като един вид връзка с местните хора.
Кларк взе писалката си и затвори тефтера, в който така и не беше написал нищо.
— Мисля, че не разбирате напълно ситуацията — каза той. — Това… нека го наречем злощастно стечение на обстоятелствата… постави в изключително неприятна ситуация както Медеанската банка, така и лично Коме Медеан. Отрази се неблагоприятно на преговори, които водим в Херез и Северобреж, и отклони наши ресурси, включително мен, от операции с висока значимост. От онова, което ми казахте, стигам до извода, че сте били подведена от наемнически капитан по причини, които тепърва трябва да се изяснят. Но аз съм много добър в работата си, много добър. Ако сте премълчали нещо, ще го открия. Ще отделя необходимото време да проуча всяка ваша сделка в детайли. Трима от хората ми вече обикалят града и разпитват за дейността ви. Ако сте пропуснали да впишете нещо в книгите си, ще открия и това. А затворът в Порте Олива съвсем не е най-страшното нещо, което може да се случи оттук нататък. Така, преди да започна, имам още един, последен въпрос. Ще ви попитам само веднъж. Ако ми кажете истината, ще се застъпя за вас, а моята дума, уверявам ви, се чува. Ако ме излъжете, ще направя живота ви непоносим. Разбирате ли?
Би трябвало да е уплашена до смърт. И точно това несъмнено целеше Кларк. Вместо това я завладя странно, необяснимо спокойствие. Той се отнасяше с нея пренебрежително. Подценяваше я. А това заличи и последните ѝ скрупули. Този тип беше пълен задник, значи си заслужаваше наритването.
— Разбирам — каза тя. Усети колебанието му, сякаш бе доловил нещо в гласа ѝ, нещо, което го е изненадало. Усмихна му се. — Какъв е въпросът?
— Какво не ми казвате? — попита той.
„Че ще те победя — помисли си Ситрин. — Че ще спечеля.“
— Готова съм да отговоря на всеки ваш конкретен въпрос, господин Кларк — каза Ситрин. — Но сам ще се убедите, че балансът по сметките ми е точен.
През цялата следваща седмица Ситрин живя в заточение: седеше в кафенето или се разхождаше по улиците през деня, а нощем спеше в една странноприемница недалеч от своята банка. Ревизорът я викаше при себе си ежедневно със списък от въпроси, които се нуждаели от разясняване — защо процентът на лихвата бил записан в този и този договор, но не и в другите; защо тази и тази сума е била извадена от банковите резерви и кога ще бъде върната; защо този и този кредит е бил одобрен, а друг е бил отхвърлен въпреки по-добрите гаранции. Ситрин седеше в стаята си — в своята стая, по дяволите — и търпеливо понасяше разпитите. Отговаряше с готовност на всеки въпрос и след няколко дни срещите им се превърнаха в своеобразна игра на надцакване — Кларк се опитваше да я хване в издънка, а тя се забавляваше при вида на напразните му усилия. Ревизорът беше умен и си разбираше от работата. Дотолкова, че си спечели неохотното ѝ уважение. Кларк се беше занимавал с тези неща от времето, когато тя още беше дете.
Но същото в крайна сметка важеше и за нея.
Корабите отплаваха за остров Нарин. Натоварени бяха с пресовано масло, вино, памучни платове и с мечтите и надеждите на търговските къщи в Порте Олива. Ала нито един не беше финансиран от местния клон на Медеанската банка, защото ревизията още не беше приключила. Е, догодина, може би.
Ситрин стоеше на дигата и гледаше как корабите отплават, превеждани на буксир през плитчините на залива, преди да разпънат платна като подранили цветя под ласката на пролетно слънце. Стоя мълчаливо, докато и последният кораб не се изгуби в сивата ивица между небето и океана, остана там и след това, загледана в безбрежната шир. Чайки крещяха и описваха широки кръгове в небето, крясъците им звучаха ту негодуващо, ту триумфално.