Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Да благодарим на Бога, че договорът е подписан в Англия и е предмет на британското законодателство — отвърна Гавалан и изведнъж млъкна, отправил поглед към вратата. Момичето беше на около двадесет и пет години, великолепна, съвършена брюнетка. Макайвър проследи погледа му, усмихна се и се изправи:
— Здравей, Саяда — леко се поклони той. — Позволи ми да ти представя Андрю Гавалан… Анди, това е Саяда Бертолин, приятелка на Жан-Люк. Ще се присъединиш ли към нас?
— Благодаря, Мак, но не мога. Обещала съм да играя скуош с една приятелка. Изглеждаш много добре… Радвам се, че се запознах с вас, мистър Гавалан — протегна ръка тя и Анди бавно я пое. — Съжалявам, но трябва да бягам, поздрави Джени!
Седнаха на местата си и Гавалан вдигна пръст към келнера:
— По още чаша от същото, моля. — После се наведе към Макайвър и добави: — От тази птичка ми омекнаха краката, Мак…
— Обикновено е обратното — засмя се Макайвър. — Наистина е много хубава! Ливанка е, работи в посолството на Кувейт… Жан-Люк е луд по нея!
— Мога да го разбера — въздъхна Гавалан и изведнъж млъкна. В заведението влезе Робърт Армстронг в компанията на висок, около петдесетгодишен иранец с твърди черти на лицето. Той леко им кимна и пое нагоре по стълбите към залите за по-интимни срещи. — Все още се питам откъде, по дяволите, ми е познат този… — Млъкна за момент, спомените ясно изплуваха в главата му: — Ами да! Робърт Армстронг, главен резидент на СИД в Каулуун! Поне тогава беше такъв!
— СИД? — разшириха се очите на Макайвър. — Сигурен ли си?
— Да, освен ако не беше от Специалния отдел… Чакай малко… Да, той беше приятел на Иън, там го срещнах — в Голямата къща на върха, а не на надбягванията… Ако правилно си спомням, това стана в нощта, в която неканен се появи Куилън Горнт… Не мога точно да си спомня, но оттогава минаха повече от шестнадесет години!
— Имам чувството, че той те позна в мига, в който те зърна!
— Аз също — призна Гавалан. Допиха чашите си и излязоха, всеки странно разстроен за нещо свое.
Техеранският университет: 7,32 вечерта.
Нахлуването на повече от хиляда студенти левичари в карето на предния двор беше шумно и опасно — имаше прекалено много фракции, прекалено много фанатици и твърде много от тях бяха въоръжени. Беше студено и влажно, все още не се беше стъмнило съвсем, но в полумрака светеха няколко факли и фенери.
Ракоци беше в задните редици, смесен с тълпата, облечен небрежно също като другите, за да изглежда като тях, въпреки че вече бе променил външността си и не беше нито Смит, нито Фьодор Ракоци, руският мюсюлманин и симпатизант на ислямските марксисти, а Димитрий Язернов, съветски представител в Централния комитет на Туде — пост, който заемаше от време на време през изминалите няколко години. Стоеше в единия ъгъл на карето заедно с петима от студентските лидери на Туде, закътан от надигащия се вятър, с преметната през рамо пушка, въоръжен и готов, и чакаше първия изстрел.
— Всеки момент ще се почне — тихо каза той.
— Кого да очистя пръв, Димитрий? — попита го един от студентските водачи.
— Онзи муджахидин, ей онова проклето копеле, дето стои там — отвърна той спокойно и посочи един чернобрад мъж, доста, по-възрастен от околните. — Само че изчакай, Фармад, изчакай да ти дам знак. Той е професионалист от ООП.
Студентите го изгледаха стъписано.
— От ООП? — ахна Фармад. Беше дребничък, с голяма глава и малки интелигентни очи. — Нали ООП са ни приятели! Толкова години ни помагат, обучават ни, дават ни оръжие…
— Но сега поддържат Хомейни — обясни търпеливо Язернов. — Нали той покани Арафат тук идната седмица. Нали предостави Израелската мисия за постоянен техен щаб. ООП може да осигури специалистите, нужни на Базарган и Хомейни за подмяна на израелците и американците — особено в нефтодобива. Нали не искаш Хомейни да се закрепи, а?
— Не, но ООП толкова години…
— Иран не е Палестина. Палестинците нямат работа тук. Кой спечели революцията? Вие, нали? Защо тогава да подарявате победата си на чужденците?
— Но ООП са ни приятели! — настоя Фармад и Ракоци дори се зарадва — беше видял слабостта му, преди да му даде каквато и да било власт.
— На приятелите, които са станали врагове, не дължим нищо. Помни целта.
— Съгласен съм с другаря Димитрий — намеси се рязко един от студентските ръководители. Очите му бяха студени като лед. — Няма да позволим ООП да ни командва. Щом не искаш да го ликвидираш ти, ще го направя аз. Разбра ли ме, Фармад? И него, и всички кучета от Зелените ленти.