Кралица на сенките
- Автор: Маас Сара Дж., Маас Сара Джанет
- Серия: Стъкленият трон #4
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1765-2
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на сенките». Краткое содержание книги:
Два коралови фенера висяха от сводестия таван, озарявайки седефените плочки над тях като морска повърхност в пълнолунна нощ. Несрин седна на една от четирите пейки, наредени покрай извитите стени – по една за всяка от посоките, в които можеше да поеме морякът.
Тя избра южната.
– За Южния континент? – попита Каол и се настани до нея на гладкото дърво.
Несрин се загледа в малкия фонтан. Бълбукането на водата беше единственият звук наоколо.
– Посещавала съм Южния континент два пъти в детството си, когато гостувахме на роднини. И веднъж, за да погребем майка ми. През целия ù живот я улавях да се взира на юг. Сякаш го виждаше.
– Мислех, че само баща ти е оттам.
– Да. Но тя се влюби в онези земи и казваше, че чувствала тях като свой дом, не Рифтхолд. Баща ми така и не склони, колкото и пъти да го молеше да се върнат там.
– Ще ли ти се да беше склонил?
Черните ù като нощта очи се плъзнаха към него.
– Никога не съм се усещала у дома. Нито тук, нито в Милас Агиа.
– Божественият град – пророни той, спомняйки си уроците по история и география от военната си подготовка.
По-често се използваше другото му име – Антика – това беше най-големият град на Южния континент, дом на могъща империя, чиито поданици твърдели, че бил изграден от боговете. Дом и на Торе Сесме, най-вещите простосмъртни лечители на света. Каол не знаеше, че семейството на Несрин произхожда от прочутия южен град.
– Къде би се почувствала в свои води? – попита той.
Несрин облегна ръце на коленете си.
– Нямам представа – призна си тя и обърна глава към него. – Някакви предложения?
Заслужаваш да си щастлив, беше му казала по-рано тази вечер Елин. Като извинение и лека подкана навярно.
Каол не искаше да пилее безценните моменти на спокойствие.
Затова хвана ръката ù и преплете пръсти с нейните. Несрин се вгледа в сключените им ръце и поизправи гръб.
– Може би, след като всичко това... след като всичко приключи – подхвана дрезгаво Каол, – ще намерим отговор на този въпрос. Заедно.
– Обещай ми... – прошепна тя с разтреперани устни. И в очите ù заблещукаха сребристи сълзи, преди да ги затвори, за да се овладее. Несрин Фалик, разчувствана до сълзи. – Обещай ми – повтори тя отново, впервайки поглед в преплетените им ръце, – че утре ще си тръгнеш невредим от двореца.
Каол се чудеше защо го бе довела тук. Морският бог и Богът на клетвите. Той стисна пръстите ù. Тя му отвърна със същото. Златиста светлина затанцува по свещения фонтан и Каол вдигна очи в безмълвна молитва.
– Обещавам.
Роуан седеше в леглото и небрежно раздвижваше лявото си рамо с внимателни махове. Днес беше прекалил с тренировките и сега мускулите го боляха. Елин бе в дрешника и се приготвяше за лягане – нетипично мълчалива цял ден и цяла вечер.
Бяха скрили два варела с адски огън в една изоставена сграда на съседната пресечка, затова всички трябваше да са извънредно предпазливи. Една малка грешка и щяха да изгорят с такава сила, че дори пепел нямаше да остане от тях.
Но той се беше погрижил да не я намесва в това. Утре двамата с Едион щяха да пренесат варелите през лабиринта от канализационни тунели и оттам в двореца.
Елин бе проследила няколко от Копоите на Уирда до тайния им вход – онзи, който водеше право до часовниковата кула, а тъй като беше подлъгала Лоркан да ги избие до един, пътят щеше да е чист за двама им с Едион и спокойно щяха да укрият варелите, да нагласят фитилите и с помощта на елфическата си бързина да се изнесат от канализацията, преди кулата да е избухнала.
Тогава Елин... Елин и капитанът щяха да изиграят своята роля, най-опасната от всички. Особено като се имаше предвид, че не бяха успели да предадат посланието си до хората им в двореца.
А Роуан нямаше да е до нея.
Бяха преговорили плана многократно. Нещата можеха да се объркат толкова лесно, а по лицето ù не се четеше нито капка тревога, докато гълташе лакомо вечерята си. Но той я познаваше достатъчно добре, за да види бурята, която се вихреше под спокойния ù облик, да усети заряда ù дори от другия край на стаята.
Тихи стъпки затупаха по килима.
– Знаеш ли, мислех си... – подхвана Роуан, но в следващия момент забрави всичко и се изпъна като струна в леглото.
Елин стоеше облегната на входа на дрешника, облечена в нощница от злато.
Истинско металическо злато – точно като от фантазиите му. Нощницата изглеждаше като нарисувана върху нея, толкова плътно обгръщаше всяка извивка на тялото ù, не укриваше почти нищо.