Кралица на сенките

– Елин, ти заслужаваш по-добро от това... от мен. – Тази мисъл го мъчеше от доста време.

Тя дори не трепна.

– Не ми казвай какво заслужавам и какво – не. Не ми говори за утре и за бъдещето... и за всичко останало.

Той взе ръката ù, пръстите ù бяха студени и трепереха леко. Какво искаш да ти кажа, Огнено сърце?

Елин се загледа в сключените им ръце и в златния пръстен около палеца ù. Той стисна пръстите ù нежно. Когато вдигна глава, очите ù пламтяха.

– Кажи ми, че ще преживеем утрешния ден. Че ще преживеем войната. Че... – Тя преглътна сухо. – Кажи ми, че дори да отведа всички ни в ада, с теб ще горим заедно.

– Не сме тръгнали към ада, Елин – отвърна той. – Но където и да отидем, ще бъдем заедно.

Устните ù потрепериха леко и тя разплете ръка от неговата, за да опре длан в гърдите му.

– Само веднъж – пророни. – Искам да те целуна само веднъж.

Всички мисли изхвърчаха от главата му.

– Звучи така, сякаш очакваш, че няма да ти се отдаде друг шанс.

Страхът в очите ù му казваше достатъчно – казваше му, че навярно приповдигнатото ù поведение на вечеря е имало за цел да успокои Едион.

– Знам какви са шансовете ни.

– Двамата с теб винаги сме обичали да надиграваме шансовете си.

Тя опита да се усмихне, но неуспешно. Той се приведе към нея, плъзна ръка около кръста ù и усети гладката коприна под пръстите си, топлото ù стегнато тяло, и прошепна в ухото ù:

– Дори когато сме разделени утре, ще бъда до теб във всеки един миг. И при всяка стъпка след това... накъдето и да се отправим.

Тя си пое треперлива глътка въздух и Роуан отдръпна лицето си назад, за да я погледне в очите. Елин погали устните му с разтреперани пръсти и самообладанието му едва не рухна на мига.

– Какво чакаш? – промълви гърлено той.

– Копеле – смъмри го тя и го целуна.

Устата ù беше мека и топла и той трудно сдържа стона, надигнал се от гърдите му. Тялото му застина – целият му свят застина – от пеперудената целувка, дала отговор на един съкровен, многовековен въпрос. Осъзна колко надълбоко се взира в нея чак когато Елин отдръпна леко лицето си. Пръстите му се стегнаха около кръста ù.

– Отново – прошепна той.

Тя се изхлузи от хватката му.

– Ще получиш останалото, ако оцелеем след утрешния ден.

Роуан не знаеше дали да се смее, или да вие.

– Подкупваш ме да оцелея ли?

По устните ù най-сетне изплува усмивка. И кротката радост по лицето ù почти го уби.

Бяха минали през тъмнина, болка и отчаяние заедно. И продължаваха да вървят по същия мрачен път. Затова усмивката ù... Взимаше му ума всеки път, когато я видеше и осъзнаеше, че е за него.

Роуан остана вкоренен в центъра на стаята, а Елин духна свещите и си легна.

Той я загледа в сумрака.

– Събуждаш у мен желанието за живот, Роуан. Не за оцеляване, не за съществуване. За живот – прошепна тя.