Кралица на сенките
- Автор: Маас Сара Дж., Маас Сара Джанет
- Серия: Стъкленият трон #4
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1765-2
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на сенките». Краткое содержание книги:
Ашриверски очи посрещнаха нейните и тя докосна лицето му – обратната страна на собствената ù красива монета.
– За Терасен – пророни тихо.
– За семейството ни.
– За Мериън.
– За нас.
Едион извади бавно Меча на Оринт, коленичи пред нея и го вдигна във въздуха, свеждайки глава.
– Десет тъмни години свършват тук. Озарете мрака, Ваше Величество.
В сърцето ù нямаше място за сълзи, нямаше да ги допусне там. Тя пое меча на баща си от ръцете му и усети солидната му, окуражителна тежест.
Едион стана и се върна на мястото си до Роуан. Елин плъзна поглед по тримата мъже, които значеха всичко за нея – повече от всичко.
И се усмихна с храброст, жар, надежда за бленуваното бъдеще.
– Да вдигнем шум до небето.
68.
Каретата на Лизандра криволичеше през гъмжащите улици на града. Всяка пресечка отнемаше три пъти повече време от обичайното заради многолюдните тълпи, изливащи се към пазарите и площадите да ознаменуват лятното слънцестоене. Никой от празнуващите не подозираше какво предстои да се случи, кой крачи устремено през града им.
Дланите ù се изпотиха под копринените ръкавици. Еванджелин, уморена от утринната горещина, дремеше на рамото ù. Трябваше да потеглят още снощи, но... Но бе изпитала нужда да се сбогува. Ярко облечени хора се нижеха покрай каретата и кочияшът им крещеше да освободят пътя. Никой не му обръщаше внимание.
Богове, ако Елин искаше публика, то беше избрала най-подходящия ден от годината. Каретата спря на някакво кръстовище и Лизандра надникна през прозореца. Улицата предлагаше чудесен изглед към стъкления дворец, грейнал ослепително под утринното слънце. Върховете на кулите му пробождаха като копия безоблачното небе.
– Пристигнахме ли? – измърмори Еванджелин.
Лизандра я погали по ръката.
– Още малко, съкровище.
И отправи молитва към Мала, носителката на огъня, чийто празник започваше с толкова цвят и светлина, както и към Темис, който никога не забравяше поробените същества.
Но тя самата вече не беше робиня. Заради Еванджелин беше готова да не слезе от каретата и да напусне града. Макар да оставяше приятелите си.
Едион носеше тежкия варел със стиснати зъби. Чакаше ги дълъг път до двореца. Особено при положение че трябваше да минават през канали с вода и срутени камънаци, по които дори елфическото им равновесие можеше да ги предаде. Но оттук минаваха и Копоите на Уирда. Макар че Елин и Несрин не им бяха начертали подробна карта, вонята ги водеше безпогрешно.
– Внимавай – предупреди го Роуан през рамо и вдигна варела си по-високо, заобикаляйки една пропукана скала.
Едион едва се сдържа да не го охули за безсмислената заповед. Но все пак не можеше да вини принца. Изпуснеха ли някой от варелите, субстанциите в него можеха да се смесят с доста неприятен резултат.
Преди няколко дни, подбудени от недоверието си в качеството на стоките от Пазара на сенките, Каол и Едион намериха един изоставен хамбар извън града, където изпробваха взривната мощ на варел с адски огън, десет пъти по-малък от тези, които носеха сега.
Оказа се доста по-голяма от очакваната. Двамата хукнаха към Рифтхолд, преди да ги застигнат нежелани любопитни погледи. Димът се виждаше от километри. Едион настръхваше при мисълта какво можеше да предизвика варел с такъв размер, камо ли два, ако не внимаваха.
Но планът беше да избягат много, много надалеч, веднага след като заложеха взривните механизми и запалеха фитилите... Едион се молеше с Роуан да са достатъчно бързи.
Озоваха се в канализационен тунел, толкова тъмен, че дори на неговите очи им трябваше време да се приспособят. Роуан просто продължи напред. Имаха голям късмет, че Лоркан бе избил всички Копои на Уирда, както и че на Елин ù беше хрумнала безскрупулната, хитроумна идея да го подлъже така.
Нарочно не се замисли какво можеше да стане, ако безскрупулността и хитроумието ù ù изневеряха днес.
Свърнаха по друг проход, където ги обгърна задушаващо зловоние. Носовият звук, издаден от Роуан, беше единственият белег, че погнусата им е обща.
Портата.
Желязната порта беше в плачевно състояние, но Едион различи символите, издълбани по нея.
Знаците на Уирда. Древни. Нищо чудно самият Гавин да бе минавал оттук към храма на Грехоядеца.
Странната воня на съществата се гавреше с обонянието на Едион, но той спря да надникне в тъмния тунел пред тях.