Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
— Наистина? — Тя го погледна скептично.
— Затова ме нае. — И това съвсем не беше далеч от действителността. — Питай го.
— Може и да го питам.
— Гас Дюър истински те харесва.
— Баща ми много ще се радва да ме омъжи за него.
— Защо?
— Богат е, от стар род в Бъфало, а баща му е сенатор.
— Винаги ли правиш каквото иска татко ти?
Тя замислено дръпна от цигарата.
— Да — рече накрая и издиша.
— Обичам да гледам устните ти, когато пушиш.
Олга не отвърна, но го огледа преценяващо.
Това беше достатъчна покана за Лев и той я целуна.
Тя издаде слаб гърлен звук и слабо го побутна в гърдите, но всъщност не се противеше. Той хвърли цигарата през прозореца и сложи ръка на гърдите й. Олга стисна китката му, като че се мъчеше да го отблъсне, а после само я притисна по-силно към нежната си плът.
Лев докосна с език затворените й устни. Тя се дръпна и го изгледа сепнато. Лев разбра, че тя не знае да се целува така. Наистина беше неопитна.
— Всичко е наред — рече той. — Довери ми се.
После всичко се случи много бързо. Имаше някаква отчаяна настойчивост в нейната страст. Лев имаше опит с няколко жени и вярваше, че е разумно да оставя жената да определя темпото. Колебливата жена не биваше да се препира, а нетърпеливата — да се сдържа. Когато си проправи път през бельото на Олга и я погали нежно отдолу, тя така се възбуди, че заплака от желание. Ако беше истина, че е на двадесет години и плахите момчета в Бъфало дори не са я целунали, то у нея трябваше да се крие много притеснение, прецени Лев. Тя с готовност надигна хълбоци, за да може той да събуе кюлотите й. А когато я целуна там, тя извика, изненадана и възбудена. Сигурно беше девствена, но Лев беше твърде разгорещен и тази мисъл не можеше да го спре.
Тя легна с единия крак върху седалката и другия на пода, с набрани на кръста поли и разтворени бедра. Дишаше тежко с отворена уста. Наблюдаваше го с широко отворени очи, докато той се разкопчаваше. Проникна в нея внимателно, понеже знаеше, че момичетата лесно изпитват болка там, но тя обхвана кръста му и го притисна нетърпеливо към себе си, сякаш се боеше, че желанието й ще остане излъгано в последния миг. Мембраната й бързо се скъса, а тя възкликна като от мимолетна болка. Движеше се в свой ритъм и Лев я остави да води, усещайки, че тя откликва на нужда, която не може да отхвърли.
За него това беше по-вълнуващо от всичко досега. Някои момичета бяха опитни; други бяха невинни, но готови да доставят удоволствие; трети искаха да задоволят първо партньора си. Ала Лев никога не бе срещал желание, силно колкото нейното, и това го възбуди безкрайно.
Той се въздържаше. Олга извика силно и той захлупи устата й с длан, за да заглуши звука. Тя ритна като конче и зарови лице в рамото му. Тя свърши с приглушен крясък, а миг по-късно я последва и той.
Отдръпна се от нея и седна на пода. Тя не помръдваше и дишаше тежко. Не продумаха цяла минута. Накрая тя се поизправи на седалката.
— О, Боже. Не знаех, че ще е така.
— Обикновено не е — отговори Лев.
Олга мълча дълго и умислено, после рече по-тихо:
— Какво направих?
Той не отговори.
Тя си събра бельото от пода на колата и го облече. Поседя неподвижно, успокои дишането си и слезе.
Лев я гледаше в очакване да каже нещо, обаче тя мълчеше. Отиде до задната врата на гаража, отвори и излезе.
А на следващия ден се върна.
VI
Едит Голт прие предложението за женитба на президента Уилсън на двадесет и девети юни. През юли президентът се върна за кратко в Белия дом.
— Трябва да се върна във Вашингтон за няколко дни — каза Гас на Олга, докато се разхождаха из зоологическата градина.
— Колко?
— За колкото съм нужен на президента.
— Колко вълнуващо!
Гас кимна.
— Най-добрата работа в света. Но пък не мога сам да съм си господар. Ако кризата с Германия ескалира, ще мине дълго време, преди да се върна в Бъфало.
— Ще ни липсваш.
— И ти ще ми липсваш. Така се сближихме откак се върнах. — Излизаха с лодка в езерото в парка Делауеър, ходиха на плаж на Кристъл бийч, пътуваха с параходче нагоре по реката към Ниагарския водопад и към канадския бряг на езерото и през ден играеха тенис. Винаги бяха с група приятели и ги наглеждаше поне една от бдителните майки. Днес с тях беше госпожа Вялова. Вървеше на няколко крачки зад тях и говореше с Чък Диксън. Гас продължи: — Чудя се имаш ли представа колко ще ми липсваш.