Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Освен страстта му към убиването през годините у него са зароди вкус към жестокостта. Милостивото убийство — бързо и възможно най-безболезнено — отначало напълно го удовлетворяваше, но в един момент се пренасити.
Не се гордееше с този си порок, но не се и срамуваше. Като всяко човешко същество на тази планета той беше такъв, какъвто природата го е създала. И трябваше да се подчинява на желанията и инстинктите си.
Единственото, което обаче имаше значение, беше, че той си оставаше „полезен“ в буквалния смисъл на думата. Че приносът му към изпадналото в криза общество далеч надхвърля ресурсите, които му бяха необходими, за да поддържа съществуването си. Напълно в духа на най-добрите образци на утилитаристката етика, той беше впрегнал недостатъците си, за да извлече полза за човечеството.
Престън стриктно пазеше жестокостта си за онези, които така или иначе трябваше да умрат, и ги измъчваше само непосредствено преди да ги убие.
Иначе удивително добре умееше да контролира жестокостта си. Отнасяше се към всички хора — онези, които не беше набелязал да умрат — любезно, с уважение и щедрост.
На практика трябваше да има повече такива като него — мъже и жени! — които действаха по свой етичен кодекс, за да отърват свръхнаселения свят от ненужните използвачи, от безполезните, които ако бъдеха оставени живи, щяха да повлекат надолу не само цялата цивилизация, но и природата.
Безполезните бяха толкова много — цели пълчища.
Той искаше да подложи Ръката на изключителната жестокост да види останките на брат си, защото се дразнеше от нейната набожна увереност, че щом Бог я е създал, значи животът й има смисъл и някой ден тя ще го открие.
Нека търси смисъл в биологичната изгнила плът на брат си. Нека безнадеждно търси Божието провидение в зловещия гроб.
На север, към Нънс Лейк, под смрачаващото се небе.
Планини, големи гори. Орлите са отишли да спят.
Мъртвото момиче чете. Четящото мъртво момиче.
Глава 62
Според една таблица в пътната карта на Мики трябваше да измине разстоянието от Сиатъл до Нънс Лейк — шестстотин и десет километра — за осем часа и десет минути. Тук бяха взети предвид ограниченията на скоростта и почивките, както състоянието на пътищата, по които трябваше да кара, след като слезе от междущатско шосе № 90 на югоизток от Куър д’Ален.
След като тръгна от Сиатъл точно в 5.30 сутринта, тя стигна до крайната цел на пътуването си в 12.20 часа — един час и двайсет минути преди графика. Слабото движение по пътищата, неспазването на ограниченията и пренебрегване местата за почивка й помогнаха за това.
Нънс Лейк — „Езерото на монахините“ — се оказа, че наистина отговаря на името си. На Юг от градчето се простираше голямо езеро, а върху високата планина на север се извисяваше внушителен метох, построен в скалите през трийсетте години на миналия век. Метохът се обитаваше от Ордена на кармелитките, а езерото — от най-различни риби.
Горите от вечнозелени дървета ограждаха градчето от всички посоки. Под застрашителното небе на фона на бушуващата буря се извисяваха стройни величествени борове.
Макар че градчето имаше по-малко от две хиляди жители, тук непрекъснато прииждаха рибари, лодкари, лагеруващи, туристи и любители на водните ски.
Мики научи в един спортен магазин, в който се продаваше всичко — от дъждовни червеи до каси с бира — че в района има три къмпинга, в които биха могли да отсядат каравани. В щатския парк предпочитаха повече туристите с палатки и само двайсет процента от местата бяха предназначени за каравани и за свързаните с тях удобства — вода, ток и т.н. Останалите два частни къмпинга бяха по-вероятният избор за тези, които пътуваха с подвижните си домове.
Само за един час тя обиколи трите, като навсякъде питаше дали е отседнал Джордан Банкс със семейството си. Беше сигурно, че Мадок няма да поиска да пътува под истинската си самоличност. Не ги откри никъде.
Икономическата стагнация беше осуетила плановете за почивка на някои хора, а и дори в разгара на сезона тук винаги имаше свободни места за къмпингуване. Затова резервации не бяха необходими.
Тя помоли всеки от служителите на регистрацията да не споменава за нея, когато семейство Банкс се появи. „Аз съм сестра на Джордан. Той не знае, че съм тук. Искам да го изненадам, защото има рожден ден“.
Щом Мадок имаше фалшиви документи на името на Джордан Банкс, не беше изключено да има и за други самоличности. Напълно възможно беше вече да е тук, в някой от къмпингите, но под друго име.
Лейлъни й беше описала караваната като луксозно изпълнение по поръчка, вариант на автобус „Превъст“. „Когато хората го видят на магистралата, си мислят, че Годзила е тръгнала на ваканция.“ Нещо повече, Мики беше виждала доджа в тъмносив цвят паркиран до бараката в съседство с дома на Джен. Тя също така знаеше, че Мадок го закачва зад караваната. Значи, ако беше регистриран под трето име, тя можеше да го открие, като огледа къмпингите.