Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Сто и двайсетдекаровото имение на семейството му в Делауер беше пълно с различни животни, които можеха да бъдат уловени за неговите цели. В по-неплодородни сезони щедрата му парична издръжка му позволяваше да си купи необходимото от магазините за домашни любимци.
Сякаш беше прекарал дванайсетата и тринайсетата си година в полутранс. Толкова много тайни убийства. Често, когато се мъчеше да си спомни, тези години му се губеха.
За безпощадното и грубо унищожаване на животни не съществуваше никакво оправдание. Те принадлежаха към този свят повече отколкото хората.
Като се замислеше сега, Престън се чудеше дали тогава е бил на път да загуби контрол над себе си. Не изпитваше почти никаква носталгия по този период от живота си. Предпочиташе да си спомня по-добри времена.
В нощта след четиринайсетия му рожден ден животът за него се промени в положителна посока след посещението на братовчед му Брандън, който пристигна заедно с родителите си на гости.
Инвалид по рождение, Брандън беше зависим от инвалидната си количка.
Във вътрешния свят на Престън той наричаше братовчед си Мръсната торба, защото в продължение на почти две години, между седмата и осмата му година, Брандън се нуждаеше от специална торбичка за уриниране, докато сложните хирургически операции не решиха проблемите му с пикочния мехур.
Тъй като имението си имаше дори асансьор, недъгавото момче можеше да се качи на всеки от трите етажа. То спеше в стаята на Престън, в която много отдавна беше сложено второ легло за приятели и гости.
Доста се забавляваха. Мръсната торба, който беше на тринайсет години, имаше талант да имитира членовете на семейството и прислужниците от имението. Престън никога не се беше смял толкова много, колкото през онази нощ.
Мръсната торба заспа към един през нощта.
В два часа Престън го уби. Задуши момчето с възглавницата.
Само краката на Мръсната торба бяха парализирани, но той страдаше и от други усложнения, резултатът, от които беше слаба горча част на тялото. Той се опита да се съпротивлява, но без успех.
Тъй като съвсем наскоро беше прекарал тежка бронхиална инфекция, белите дробове на Мръсната торба не бяха във върховата си форма. Умря прекалено бързо и не можа да достави удоволствие на Престън.
Надявайки се да удължи изживяването, Престън беше отпуснал няколкократно възглавницата, като даде на Мръсната торба възможност да вдиша въздух, но не ида извика. Въпреки това краят дойде скоро.
Чаршафите и завивките бяха леко разбъркани от мятането на момчето. Престън ги оправи.
Устата на жертвата беше отворена. Той я затвори и изчака така, докато остана в това положение.
Очите бяха широко отворени, изразяващи нещо като изненада. Той затвори клепачите и сложи отгоре им по две монети за тежест.
След няколко часа махна монетите, а клепачите останаха затворени.
Престън изгаси лампата и се върна в леглото си. После зарови лице в същата възглавница, с която беше задушил братовчед си.
Чувстваше, че е постъпил правилно.
През останалата част от нощта беше прекалено развълнуван, за да спи спокойно. Ту се унасяше, ту се събуждаше.
Беше буден, но се престори, че спи, когато в осем сутринта майката на Мръсната торба, леля му Джанис — която той наричаше „Циците“ — почука на вратата. След като при второто почукване не получи никакъв отговор, тя влезе в стаята. Носеше лекарствата на сина си.
Престън мислеше да изиграе внезапно събуждане и изненада веднага щом Циците изкрещи, но драматичният момент му беше спестен. Джанис само изстена от мъка и заплака до леглото на Мръсната торба така тихо, както беше влязла.
На погребението Престън чу как много от роднините и приятелите на семейството казваха, че може би така е било по-добре, че Брандън се е пренесъл на по-добро място, че дългите му страдания са били облекчени, че може би от плещите на родителите му е било свалено едно тежко бреме.
Това потвърди схващането му, че е извършил добро дело.
Край на преживяванията с насекоми.
Приключенията му с малки животни също бяха дотук.
Той беше открил своето призвание и удоволствието от работата.
Примерен син и ученик, най-добрият в класа, той съвсем естествено се обърна към образованието, за да разбере по-добре специалното си място в този живот. С помощта на училището и книгите намираше отговори на всички въпроси, които го вълнуваха.
Докато учеше, той не пренебрегваше и практиката. Като младеж с голямо богатство и привилегии той получаваше само възхищение за безвъзмездния труд, който полагаше в старчески домове. „Само малко отплата на обществото за всичкия късмет и полза“, обичаше да повтаря той.