Окованият нарцис
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк, ловецът на вампири #10
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Окованият нарцис». Краткое содержание книги:
41
Два часа по-късно седях на дивана си и говорех със Зербовски. Той изглеждаше както обикновено, все едно се е облякъл набързо, в тъмното, така че нищо не си пасваше и бе грабнал вратовръзка с леке на нея, вместо онази, която сигурно е искал да носи. Жена му, Кати, бе спретнат, обичащ реда човек и никога не разбрах защо позволява на Зербовски да излезе от къщата облечен като ходещо бедствие. Разбира се, може би не ставаше въпрос за това да му позволи каквото и да било, може би е просто една от тези битки, от които се отказваш след няколко години.
Калеб бе седнал в далечния край на дивана, обгърнат от одеалото, което бе взел от леглото. Парамедиците които отведоха Клаудия, казваха че е в шок. Можех да се обзаложа, че това е първият му път от погрешната страна на престрелка. Само върха на къдриците му и тънка следа от кафявите му очи се показваше над одеалото. Прегърнал се така изглеждаше с десет години по-малък. Бих му предложила подкрепа, но Зербовски не ми позволяваше да говоря с него или с някой друг. Мърл стоеше до стената в края на дивана, гледайки всичко с неразчетими очи. Полицаите му хвърляха око, докато се движиха наоколо из стаята. Караше повечето от тях да се чувстват неудобно по същият начин, по който караше и мен да се чувствам неудобно, носеше потенциал за насилие като скъп одеколон.
Зербовски побутна очилата на върна на носа си, постави ръце в джобовете на панталона и погледна надолу към мен. Бе прав, аз седях, да погледне надолу бе лесно.
-Та нека да си изясним нещата, тези типове просто са влезли вътре и си нямаш и най-малката идея защо.
-Точно така. - казах.
Погледна ме. Аз го погледнах обратно. Ако си мислеше, че съм под напрежение заради тежестта на железния му поглед, грешеше. Помогна, че наистина нямах и най-малката идея какво ставаше. Седях.Той бе прав. Гледахме се взаимно. Калеб седеше в своя ъгъл на канапето. Мърл гледаше всички хора да се движат напред-назад.
Имаше много хора. Движеха се из къщата зад Зербовски, влизайки и излизайки от кухнята като големи, амбициозни мравки. Винаги има твърде много хора на местопрестъплението, без да броим зяпачите Винаги имаш твърде много полицаи наоколо, много повече от нужното. Но никога не знаеш чии чифт ръце откриват онази значима улика. За щастие, мисля, че повече улики се губят при трансфера, отколкото открити с помощна на повече помощ, но това си бях аз. Не съм от социалния тип. Стояхме в нашата си малка тишина. Вратата на спалнята се отвори зад нас. Погледнах назад да видя Мика да излиза от стаята. Носеше чифт от моите панталони. Тъй като и без това бяха мъжки и бяхме еднаква височина, му пасваха перфектно. Никога преди не съм имала гадже, с което да си разменяме дрехи. Просто не откриваш много пораснали мъже с моя размер. Полицията не му позволи да се изкъпе, така че дългата му коса се спускаше като мазна маса по раменете му. Изсъхващата течност бе започнала да се люспи по краищата. Резедавите му очи ме фиксираха, но останаха неутрални. Доуф се появи зад него, извиващ се над Мика както се извива и над мен. Очите на Доуф не бяха неутрални; бяха гневни. Бе гневен откакто стъпи през вратата. Раздели ни в отделни стаи. Натаниел бе разпитан от приятелката му в полицейския участък, детектив Джесика Арнет.Те бяха в гостната на горния етаж. Детектив Пери бе разпитал Калеб и все още разпитваше Зейн. Доуф се бе справил с Мърл и Мека. Зербовски не толкова ме бе разпитвал, колкото просто седеше там и бе сигурен, че не говорих с някой от другите. Наречи го нюх, но бях сигурна, че Доуф иска да ме разпита лично.
Имахме пет тела на пода, три от които дори в смъртта си не се бяха променили обратно в човешка форма. Трите змийски неща се останаха змийски. Превръщачите винаги се променят в оригиналната си форма след настъпването на смъртта. Винаги. Което повдигаше въпроса, ако не са превръщачи, какво по дяволите са.
-Анита. - каза Доуф.
Една дума, но знаех какво има в предвид. Станах и тръгнах към спалнята. Мика плъзна пръстите си през ръката ми, докато мина покрай мен. Очите на Доуф се присвиха и знаех, че е забелязал.
Той задържа вратата за мен и минах покрай него в спалнята си. Негодувах срещу това да използват къщата ми, спалнята ми, за да ме разпитват, но бе по-добре от разходка долу до града. Така че оставих оплакванията за себе си. Доуф имаше всяка причина да ни заведе в града. Имахме мъртви тела и дори не съм отрекла, че съм ги убила. Ох, можех да опитам да отрека ако мислех, че може да ми се размине, но не можеше, така че не го направих.