Окованият нарцис
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк, ловецът на вампири #10
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Окованият нарцис». Краткое содержание книги:
Трима от тях минаха през плъзгащата се врата и всичко забави ход. Гледах света през кристал, всичко с изострени ъгли. Имах цялото време на светя да видя двете змии и човека лъв Марко да влизат в част от мига, който бе толкова бърз, че знаех, че никой от тях не е човек. Видях пистолетите, дълги и черни, цевта невъзможно дълга, лъвът Марко, имаше 9мм във всяка ръка. Имах впечатлението за кафява и златна козина, преди първият ми изстрел да го улучи отстрани, завъртайки го настрани. Клаудия стреля по една от змиите, той падна, но другия пистолет стреля и я почувствах да се гърчи над мен.
Вкарах два куршума в гърдите на мъжа и той падна на кухненската маса, пистолетът падна безшумно на пода.
Куршум удари в дясно от мен и видях Марко да се прицелва, проснат на земята. Обърнах браунинга да се прицеля в него, но щеше да бъде твърде късно. Гледах го да натиска спусъка и знаех, че ме е хванал. Нямаше време да се страхувам, само спокойната мисъл, че той ще ме застреля и не можех да го спря. Тогава черна козина бе зад него, издърпвайки го назад, докато изстрелят се изплъзна по пода пред мен.
Леопард в човешка форма изхвърли мъжа през вратата и изчезна след него.
Държах очите си на вратата, но нищо не помръдна. Нещо покапа по лицето ми, топло, почти горещо. Клаудия се плъзна надолу по шкафа, да седне, краката й се разкрачиха пред нея, все още с пистолет в ръка, но разхлабено. Дадох си секунда да видя, че дясното й рамо и ръка бяха червена маса, после се обърнах към плъзгащата се врата. Прегърнах шкафа до нея. Ако дойдеха през вратата на дневната, тогава може и да улучих някой от тях. Ако нахлуеха от двете врати едновременно, бе свършено.
Видях движение в далечния ъгъл и видях Мърл на крака с пистолет в едната си ръка и змия в другата. Той я бе издърпал през прозореца. Още един удар и той изпръска кръв в стаята с една ръка, притискайки пръстите си през врата на змията с другата.
Видях устата му да се движи, повече отколкото да го чуя и знаех, че липсата на звук не бе само от шок, бе твърде много изстрели в малка стая. Мисля, че той каза.
-За мен е тази врата.
Обърнах се около Клаудия и опитах да покрия дневната, трябвайки да се доверя на Мърл, че може да се справи с другата врата. Очите на Клаудия се обърнаха, докато минавах покрай нея. Устата й се отвори, но не можех да я чуя. Започна да придвижва лявата си ръка към безчувствената дясна, все едно дясната ръка не може да се движи. Държах под око вратата, но чувствах болезнените й бавни движени, докато взимаше пистолета в лявата си ръка. Тъй като бях притисната над тялото й, се надявах да е тренирала с лявата ръка. Имаше възможност да бъда застреляна случайно, когато бе много по-вероятно да бъда застреляна нарочно.
Нищо не се случи като че ли за цяла вечност, тишината бе плътна. Слухът ми се възвърна поетапно. Чух Калеб да мърмори отново и отново:
-Кучият му син, кучият му син.
Беше се свил срещу далечния шкаф зад мен, правейки от себе си възможно най-малката цел. Натаниел в действителност бе взел падналото оръжие на Игор и го бе насочил към плъзгащата се врата. Бях научила Натаниел основното за оръжията. Имах твърде много около него, че да не знае нещо за тях, но да го гледам облегнал на шкафовете над тялото на Игор, държейки с две ръце пистолета, лявото му рамо опряно на ъгъла на шкафа, знаех, че ще застреля каквото и да се покаже през тази врата. Ако в действителност започнеше да взима оръжия по време на битка, трябваше да го водя на стрелбището със себе си по-често.
Разбира се това бе възможност ако всички оживеем да правим нещо друго. Тишината се разпростра, докато вятърът мина през дърветата отвън навътре през счупената стъклена врата, не се усили.
Глас се появи в посока от бюрото.
-Аз съм, Мика е.
Гласът бе дълбок, ръмжащ бас.
-Не звучиш като Мика. - отвърнах.
-Звучи като мен, когато не съм в човешка форма. - отвърна гласа.
Казах:
-Мърл?
-Мика е. - каза той.
-Ела през вратата, бавно. - казах.
Черният леопард бавно мина през счупената врата, лапи във въздуха. Тъмната фигура сякаш покри вратата. В човеко-леопардова форма той бе висок около един и осемдесет, по-широк в раменете, по-мускулест, все едно има повече мускули в тази форма, от колкото има в човешката си. Козината му лъщеше като абанос, слънчевата светлина преминаваше ои него, подчертавайки чернотата на черна розетка като черни цветя върху кадифе. Бледа кожа се показваше през гърдите му, стомаха и надолу. Във фирмите върколаците са безполови, гладки като Барби кукли. В истинския живот, те са доста по-мъжествени. Някак бе по-лесно да го виждам гол в полу-човешка форма и да не се чувствам повече засрамена. Просто не виждам превръщачите като сексуални обекти в козина.