Проклятието на краля

Монтагю се обръща рязко и се свлича на колене пред мен. Виждам, че е бледен и разтреперан, дълбоко разстроен.

— Той арестува Ан Болейн за прелюбодеяние — прошепва синът ми. — А с нея — и някои придворни, задето са пазили тайните ѝ. Все още не знаем колко. Все още не знаем кои.

— Колко? — повтарям слисано. — Какво имаш предвид с това „колко“?

Той вдига ръце.

— Така е! Защо би обвинил толкова хора, дори и ако тя си е лягала с дузини? Защо би допуснал такова нещо да се разбере? За какво му е тази необичайна лъжа, след като може просто да я напусне, без нито дума? Арестуваха Томас Уайът и Хенри Норис, но също и момчето, което пее в покоите ѝ, и собствения ѝ брат — той ме поглежда. — Ти го познаваш! Какво си мисли? Защо би направил това?

— Чакай — казвам. — Не разбирам.

Сядам в стола на свещеника и се отпускам, почувствала, че коленете ми омекват. Мисля си, че съм прекалено стара за това, не съм достатъчно съобразителна, за да стигна веднага до подозрения или заключения. Хенри, кралят, се променя прекалено бързо за мен по начин, неприсъщ за Хенри, принца. Защото принц Хенри беше бърз и умен, но крал Хенри е бърз и лукав като безумец: изпълнен с бясна решителност.

Монтагю бавно ми повтаря имената, добавя имената на още двама мъже, които, изглежда, са изчезнали от двора.

— Кромуел твърди, че тя родила чудовище — казва синът ми. — Сякаш това доказва всичко.

— Чудовище ли? — повтарям глупаво.

— Не мъртвородено дете, а някакво подобие на влечуго.

Поглеждам сина си, вцепенена от ужас:

— Боже мой, как Томас Кромуел открива грях и содомия навсякъде, където погледне! В собственото ми абатство, в спалнята на кралицата! Що за ум има този човек? Какъв глас чува в молитвите си?

— Умът на краля е този, който има значение — Монтагю слага ръце върху коленете ми и вдига поглед към мен, сякаш все още съм всемогъщата му майка и мога да променя нещо. — Кромуел само изпълнява желанията на краля. Ще я изправи на съд за прелюбодейство.

— Ще я изправи на съд за прелюбодейство? Собствената си съпруга?

— Бог да ми е на помощ, аз ще бъда в състава на съда.

— Ти си в състава на съда?

— Споразумяхме се! — изревава той и скача на крака. — Всички ние, които се срещнахме с Кромуел, които казахме, че ще му помогнем да постигне анулиране на брака, сме призовани да отсъдим. Мислехме, че става дума за освобождаване на краля от фалшивите му брачни обети. Мислехме, че ще разследваме валидността на брака, и ще заключим, че е невалиден. Не това! Не това!

— Той поставя в съда въпроса за брака? Ще го анулира? — питам. — Както се опита да направи с кралицата?

— Не! Не! Не! Нима не ме чуваш? Той не поставя в съда въпроса за брака, изправя на съд жената. Ще я съди за прелюбодейство. И брат ѝ, и още няколко други мъже, Бог знае кои, Бог знае колко. Бог знае дори дали не са наши приятели или родственици. Със сигурност само Бог знае защо!

— Някой от нас? — питам настойчиво. — Нали няма някой от семейството ни или онези, които работят заедно с нас? Някой от поддръжниците на принцесата?