Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
— Не. Не и доколкото ми е известно. Още не са арестувани. Именно това е толкова странно. Всички онези, които са изчезнали, са хора от кликата на Болейн, които по цял ден влизат и излизат от покоите ѝ — Монтагю прави лека гримаса. — Знаеш ги. Норис, Бриъртън…
— Мъже, които Кромуел не харесва — отбелязвам. — Но защо и свирачът на лютня?
— Не знам! — Монтагю разтрива лицето си с ръце. — Него отведоха първи. Може би защото Кромуел може да го изтезава, докато признае? Кромуел може да го изтезава, докато назове други? Докато каже имената, които Кромуел иска да чуе?
— Изтезание? — повтарям. — Да го изтезава? Кралят прибягва до изтезания? Срещу едно момче? Малкият музикант?
Монтагю ме гледа така, сякаш страната, която познаваме и обичаме, нашето наследство, рухва в ада под краката ни.
— А аз се съгласих да бъда в съдебния състав — казва той.
Не само синът ми Монтагю, а още двайсет и петима перове на кралството трябва да издадат присъда над жената, която наричаха кралица. Главен съдия е чичо ѝ, с мрачно лице заради падението на жената, която той постави със сила на трона, превърнала се в кралица, която той намрази. Близо до него е бившият ѝ любовник, Хенри Пърси, треперещ от треска, мънкащ, че е твърде зле, за да присъства, че не бива да го принуждават да присъства.
Всички лордове от моето семейство са там. Поне една четвърт от съдебния състав са наши роднини по сватовство или съюзници, които поддържат принцеса Мери и мразят онази жена Болейн от мига, в който тя узурпира трона. За нас, макар разказите за целувки и прелъстяване да са достатъчно шокиращи, обвинението, че тя е отровила кралицата и е възнамерявала да отрови принцесата, е горчиво потвърждение на най-лошите ни страхове. Останалите от състава са хора на Хенри, на които може да се разчита да мразят или обичат, както им нареди. Тя не си създаде приятелства, докато беше кралица, никой не казва нито дума в нейна защита. Няма надежда за справедливост за нея, докато съдиите изучават доказателствата, които Томас Кромуел така убедително е подготвил.
Елизабет Съмърсет, графинята на Устър, която присъстваше на погребението на кралицата заедно с мен в Питърбъро, се е обърнала срещу приятелката си Ан и съобщава за флиртове и по-лоши неща в спалнята на кралицата. Някой говори за нещо, което друг казал на смъртното си ложе. Това е смесица от дребнави клюки и гротескни скандали.
Монтагю се прибира у дома с мрачно и гневно лице.
— Такъв срам — казва той кратко. — Кралят казва, че според него поне сто мъже са я имали. Какъв позор.
Подавам му чаша греян ейл с подправки, докато го наблюдавам.
— Ти произнесе ли се, че е виновна? — питам го.
— Да — казва той. — Доказателствата бяха неоспорими. Лорд Кромуел имаше обяснения за всички подробности, които някой би могъл да оспори. По някаква причина, която ми е невъзможно да проумея, позволи на самия Джордж Болейн да каже гласно пред двора, че кралят не е способен да стане баща на дете. Допусна публично да бъде обявена импотентността на краля.
— Доказаха ли, че тя е убила нашата кралица?
— Обвиниха я в това. Изглежда, че това е достатъчно.
— В затвор ли ще я изпрати той? Или в манастир?
Монтагю се обръща към мен, по лицето му е изписано мрачно съжаление.
— Не. Ще я убие.
Имението Бишам, Бъркшър
Май 1536 г.
Напускам Лондон. Не мога да слушам предположенията и клюките, постоянното преразказване на неприличните подробности от процеса, безкрайното чудене какво ще последва. Дори хората, които мразеха онази жена Болейн, не могат да разберат защо кралят не обяви брака си за невалиден, не обяви дъщеря си Елизабет за незаконородена, и не изостави майката да умре в някой далечен, студен замък.
Някои от тези неща са направени: бракът е анулиран, детето Елизабет — обявено за копеле. И въпреки това жената все още е задържана в Тауър, а подготовката за екзекуция продължава.
Радвам се, че съм далече от града, но не мога да избия от ума си жената в Тауър. В затвореното и запуснато абатство отивам в студения параклис и коленича на каменния под с лице на изток, макар че красивият кръст и сребърната утвар за олтара са отнесени. Откривам, че се моля пред празен олтар за жената, която мразех, чийто пратеник отмъкна свещените ми предмети.
Няма прецедент за екзекуцията на кралица на Англия. Не е възможно една кралица да бъде обезглавена. Никога досега жена не е излизала от Тауър, за да отиде на смърт на малката морава пред параклиса. Не мога да си го представя. Непоносимо ми е да си го представя. И не мога да повярвам, че Хенри Тюдор, принцът, когото познавах, би могъл да се обърне срещу жена, която е обичал така. Той е крал, чиито умения в изисканото ухажване по правилата на рицарската любов са пословични в двора. Той не може да бъде жесток; за Хенри винаги има любов, истинска любов. Не е възможно да иска да осъди съпругата си, майката на детето си, на смърт. Зная, че се обърна срещу собствената си добра кралица, че я отпрати и я пренебрегна. Но да обърнеш гръб на една жена, която не е оправдала очакванията ти и да я пренебрегваш, е различно, напълно различно от това, да се промениш за една нощ и да наредиш смъртта на една любима жена.