Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
— Ще го убия — обеща Гатхул на кралицата.
— И ще ми доставиш удоволствие — промърмори Трикатада. — Искам Малтен да ми принадлежи, а този съюз е полезен колкото стара яйчена черупка. — Тя погали веждите на своя любим войн. — Постарай се да не повреждаш костюма. Сега вече знаем, че ако боравим с него както трябва, той ще ни отведе право при нашия древен враг и ще можем да нанесем удар в най-слабото му място.
Гатхул застина от допира й, който пробуди у него задрямали желания. Тялото й сияеше, издуто от набъбващите яйца — неговите яйца, от неговото семе, — и без никакво съмнение този път едно от тях щеше да се окаже спасителят на тяхната раса. Кралицата можеше да разчита на него. Тя предугади желанията му и лекичко се отдръпна.
— Няма да свалям очи от теб — пропя с нежно гласче.
Бяха опразнили големия товарен хангар. Публиката се бе наредила по околните рампи и в будките на механиците. Пепус се гушеше в леглото си и когато докосна с ръка рамото му, Амбър установи, че е студено. Тя придърпа завивките и го покри грижливо. Той я потупа с благодарност по ръката.
— Не ви е тук мястото — прошепна му младата жена. Кой знае защо изпитваше към него жалост, макар да знаеше, че двамата с Джек бяха страдали немалко заради него. Ако бе Вандовър, щеше да го удари както само тя си знаеше, да го довърши с един невидим тласък на мисълта. Но за императора търсеше успокояващи слова.
— Джек знае повече за драките, отколкото който и да било на този свят — каза й мило Пепус. Дори не забеляза, че Вандовър го стрелна с очи.
— Ето ги, идват.
В металния хангар се разнесе приглушено дрънчене и вратите се отвориха, за да сторят път на двамата войни.
Въпреки масивните си брони двамата противници се придвижваха със забележителна грациозност. Амбър неволно стисна рамото на Пепус. Не знаеше дали е в състояние да нанесе достатъчно бърз удар, за да спаси живота на Джек — ако се стигне до това, нито дали би могла по някакъв начин да повлияе на Гатхул, защото беше чуждоземец. Местеше трескав поглед между Джек и генерала, докато двамата се измерваха с очи, и изведнъж й хрумна, че ако трябва да атакува някого, това несъмнено е Вандовър.
Сякаш доловил мислите й, военният министър вдигна глава. Кестенявата му коса лъщеше неестествено на приглушената светлина. Устните му се сгърчиха в неприятна усмивка.
— Успех на твоя командир, милейди — подметна той.
Амбър потрепери, но насочи вниманието си към арената.
Роулинс стоеше до нея, погълнат от началото на двубоя.
Джек остави на Гатхул да нанесе първи удара, като определи по този начин към какъв вид бой щяха да прибегнат. Драките носеха лазери на китките си и Гатхул не правеше изключение. Джек не можеше да си спомни дали някога е влизал в ръкопашна схватка с драк, но беше виждал други да го правят и стълкновението завършваше печално — биваха изтръгнати от бойните си костюми. Тъкмо по тази причина костюмите бяха оборудвани с ръчката на мъртвеца — за да бъдат унищожени, преди да попаднат във вражески ръце. Драките бяха прочути с невероятната си сила и Джек предполагаше, че по време на битка тя се увеличава.
Фантом все още не беше напълно възстановен. Джек усещаше, че по лицето му се стича пот и замъглява зрението му, а един от залепените на гърдите му датчици внезапно се откачи. Фантом пулсираше развълнувано на раменете му.
„Цели се право в гърлото, господарю.“
— Искам само да го поваля.
„Аз пък смятам, че той иска да ни разкъса на парчета, господарю.“
Джек забеляза, че дракът се готви за скок, и на свой ред задейства реактивните двигатели. Двамата бяха равностойни по пъргавина и скорост и скоро отново застанаха един срещу друг, вперили яростни погледи един в друг. Джек се извъртя рязко на една страна и за кратък миг на лицето на генерала се изписа неувереност. Изгубил ме е, помисли си Джек. Гатхул най-сетне реагира тъкмо когато Джек се приземяваше на крака. Въпреки всичко не беше достатъчно бърз, за да избегне умелата хватка на Джек, който го тръшна на пода. Изпод ризницата на генерала се разхвърчаха искри.
К’рок се оказа прав. Гатхул наистина се затрудняваше да го вижда. Но изведнъж генералът откри огън и снопът от енергия повали Джек на колене и го накара да се претърколи. Усещаше топлината през втората си кожа.