Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
„Господарю — отекна басовият глас на Фантом. — Ти ме намери. А Амбър е ядосана.“
„Амбър наистина е ядосана, но не показвай пред нея, че разговаряме.“
Костюмът помръдна. Амбър възкликна доволно и погали с длан флексобрънките. Знаеше, че съществото вътре усеща допира й.
„Аз съм пътеводител — обясняваше Фантом. — Колин ме прати, за да покажа къде се намира.“
Вълнението на Джек нарасна.
— Ще го проверя малко по-късно — рече той. — Изглежда ми напълно изчерпан.
Амбър се надигна.
— Не позволявай на никого да се приближава до него. Костюмът знае твърде много неща.
Той задържа погледа й.
— Защо ме заплаши одеве?
— Нямаше друг начин да ти попреча да не сториш зло на Фантом.
— Това е паразитна инфекция.
Амбър отметна глава.
— Той е жив, Джек, и поне знае кой е!
— В такъв случай защо не ми кажеш аз кой съм?
— Ти си едно селянче от затънтена планета — тросна се тя, — което нямаше да стигне доникъде, ако не ме бе срещнало.
Джек почувства болката в гласа й. Изведнъж взе решение, за което можеше да съжалява.
— Мислех, че съм твоят Бял рицар.
Тя зяпна от почуда. След това се извърна, затръшна вратата и се хвърли в обятията му.
— Тихо, тихо — предупреди я той, — опасността още не е отминала.
Амбър се отдръпна и го удари с юмручета в гърдите.
— Кучи син такъв — проплака и зарови лице във флексобрънките. Раменете й се разтресоха. — Какво ме накара да преживея.
— Зная — прошепна Джек, опрял устни в ухото й. Долавяше дискретния мирис на парфюма й. — Те се опитаха да ми промият мозъка. Първите дни не си спомнях много. Но сега постепенно всичко се връща на мястото си. Пепус ме предупреди, че е работа на Вандовър и че трябва да си пазя гърба.
— Пепус също не е ангел — просъска тя.
— Зная. Амбър… разбрах какво си направила.
Тя отстъпи назад и го погледна. После поклати глава.
— Не. Не мисля.
— Говоря за Пепус.
Сянка закри златистокафявите й очи. Тя отново поклати глава.
— Не можах да му попреча. Ще ме предадеш ли сега?
— Не. Това е война, нищо че те не са я обявили — засмя се Джек. — Нужна си ми.
— Знаеш, че винаги съм с теб.
— Няма да е никак лесно. Докато не се измъкнем и не си осигурим кораб, за да потърсим Колин, ще те държа на разстояние.
Младата жена въздъхна, преди да отговори:
— Мисля, че ще успея да издържа.
Джек я пусна. Тя тръгна към вратата, но се спря.
— А какво ще стане с Фантом? Какво почувства одеве?
— Стори ми се, че съм се върнал на Милос… спомних си евакуацията… знаеш ли, понякога се отнасям…
— И когато не си тук… отиваш там?
— Да. — Не му се щеше да обяснява повече. В очите му прозираше мъка.
— Все още воюваш в Пясъчните войни.
— Все още.
Амбър излезе и в каютата изведнъж стана по-тъмно, въпреки че осветлението не бе променено. Джек поклати глава и се върна при костюма.
— Покажи ми сега — рече той — какво знаеш за Колин.
Каквото и да очакваше, Джек остана изумен. Не беше подготвен за писъка на страх и ужас, който Фантом бе записал.
24.
— Ваше величество, има съществена разлика между гост и пленник — обясняваше със спокоен тон Вандовър. — Дори съвсем незначително нарушение в енергозахранването на животоподдържащата апаратура може да изложи императора на риск. Според доклада от разузнаването нашите войски са успели да освободят двореца и околностите му от вражеските формирования. Приканвам ви да ни върнете на повърхността, преди да продължим с преговорите. — Вандовър бе застанал в средата на просторната зала и несъмнено бе центърът на всеобщото внимание. Амбър стоеше до Джек и го гледаше втренчено, а от време на време поглеждаше към К’рок, възправил се между генерала и кралицата.
Докато Вандовър говореше, Трикатада го наблюдаваше сякаш в унес и тихичко си тананикаше. Веднага щом приключи, очите й светнаха.
— Кой замества Пепус, докато е болен?
— Аз съм негов първи съветник, ваше величество, и нека ви уверя, че здравето на императора бързо се подобрява. Той сам взема решения, а аз им придавам гласност. Колкото до Триадския трон…