Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
— Добра работа, Нейлър — улови той гласа на Баадластър. — Смятах, че ще трябва да те чакам тук до среднощ.
— Бункерът ми не е далеч оттук. Районът не е никак безопасен. Срещата е еднакво рискована и за двама ни.
— Риск, който си заслужава да поемем. Пепус се опитва да си възвърне властта.
— Пепус? — в гласа на другия се долови изненада. — Мислех, че ударът го е довършил.
— Не се чувства добре, но въпреки това упорства. Твърдо е решен да управлява без чужда помощ.
К’рок чу сподавена въздишка, сетне шум като от предмет, преминаващ от едни ръце в други.
— Закодирах тук инструкциите, но всичко зависи от това, дали си успял да проникнеш достатъчно дълбоко в ордена на Скиталците.
— Човек невинаги може да отдели една плетка от друга.
— Зная и без теб! — това бе гласът на Вандовър. — Ще намериш подробни указания. Искам да изпълниш всичко, както е наредено. Бъди безкомпромисен.
— Но драките направо ще ни пометат — в гласа на другия се долови изненада.
— Именно. Предупреди хората си да се скрият, когато това стане.
— А после какво ще последва?
— После — отвърна бавно Баадластър — те ще ми предложат Триадския трон.
Върху сензорната мрежа пред лицето на К’рок се появиха фигури, които се приближаваха отстрани, същевременно непознатият напусна колата и затръшна вратата. Милосецът отстъпи предпазливо назад. Докато се връщаше към централната част на Малтен, обмисли внимателно чутото, преценявайки какво да каже на Пепус. Беше съвсем ясно, че императорът подозираше измяната. Но предполагаше ли, че се готви сблъсък с Дракската лига? Най-вероятно не, инак нямаше да възложи тази задача на К’рок.
Освен ако не се досещаше за това, което К’рок бе скрил в черното си сърце.
Милосецът ускори крачка, за да прекоси по-бързо военната зона на града.
Пепус се пробуди от трясък зад стената — по коридора тичаха войници в бойни костюми. Сърцето му подскочи и той се взря с единственото си виждащо око. Над него се бе надвесила черна броня, а на рамото му легна тежка ръкавица.
— Не се плашете — произнесе с басовия си глас К’рок. Преди Пепус да успее да отвърне, аварийните светлини угаснаха и в помещението нахлу Баадластър, озарен от оранжево сияние.
— Арестувайте го — нареди той. Ръката му трепереше от гняв, когато посочи К’рок.
Зад министъра се виждаха бронирани войници, но никой от тях не помръдваше. Мъжете се споглеждаха, сякаш не бяха чули какво им казва.
— И защо, ако смея да запитам? — обади се Пепус.
— Освобождавам го от поста командир на драките.
— Какво?
Едрото тяло на сержант Ласадей изпълни рамката на вратата. Влезлият се покашля многозначително.
— Сър, ако ми позволите, сред нас няма драки. — Личеше си, че с мъка се сдържа да не се изплюе презрително.
Пепус потърка уморено очи и погледна към К’рок.
— Какво си направил?
— Наредих да ги натоварят на совалката и да ги пратят у дома. Няма да позволя повече драки да слизат на повърхността.
Устата на Баадластър се изкриви.
— Гатхул направо ще побеснее. Трикатада ще нареди да превърнат в пустиня цялата планета, ако се усъмни, че си преминал на другата страна.
Милосецът стоеше невъзмутим.
— Аз съм командир на вашите Рицари, императоре — заяви той. — Ако трябва, ще умрем, за да ви защитим.
Пепус извърна поглед към министъра.
— Да имаш да добавиш нещо?
— Нищо засега — отвърна заканително Баадластър.
— Знаеш ли, държиш се, сякаш нямаш търпение драките да ни нападнат. Наистина ли това е твоето желание?
— Те са наши съюзници.
— Хм. — Пепус прокара ръка през червеникавата си коса. — Добра работа, К’рок — обяви той. — Моли се само да запазиш този остров свободен, докато се върне командир Сторм.
— Слушам, сър — изпъна се К’рок. — Ще се моля.
Той остана до леглото на Пепус, докато Вандовър излезе, ескортиран надолу по коридора от Ласадей и войниците му. Когато най-сетне останаха сами, Пепус извърна умореното си лице към милосеца.