Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)

Гледката бе наистина завладяваща и малко страховита.

— Аз също — призна той, втренчил поглед в кралицата. Изглежда думите му я бяха засегнали. Може би най-вече заради неуспешните й опити да роди друга плодовита кралица. При разтварянето на крилата Гатхул се бе проснал по очи и сега продължаваше да лежи на мястото си, в краката на своята господарка.

Вандовър изгледа Джек с пребледняло лице.

— Някой ще трябва да плати за това — прошепна заплашително той.

— Какво пък, аз произнесох оскърблението — съгласи се Джек. — Нека Гатхул поиска удовлетворение.

Генералът се надигна бавно с маска на застинала дракска ярост. К’рок пристъпи напред. Амбър улови Джек за ръката.

— Недей.

— Нямам друг избор. Ще ни осигурят това, което искаме, само ако ги накараме да си мислят, че сме достатъчно силни да си го вземем сами. Как според теб К’рок се е задържал при тях толкова дълго? Никога не е капитулирал напълно пред кралицата. Драките не уважават слабите.

— Не можеш да излезеш срещу него без костюм — подхвърли Пепус от леглото. Вдъхновението му се бе изпарило и сега отново изглеждаше стар и уморен.

— Ще бъде самоубийство, командире — подкрепи го Роулинс.

— С думите си ти оскърби моята кралица, командире — заговори К’рок. — Моят генерал те призовава.

— И аз приемам, К’рок.

Косматият милосец се наведе към него.

— Удари право в целта. Тя се опасява, че най-съкровеният й страх ще стане всеобщо достояние. Гатхул няма да се успокои, докато не те види мъртъв, но аз не смятам, че кралицата ще позволи да се стигне дотам.

— Тогава й кажи, че ще се бия за честта на Пепус, както и за своята чест. Тя смята императора за твърде слаб, за да управлява. Струва ми се, че си играе с всички ни.

Милосецът склони чорлавата си глава.

— Виждам, че я познаваш добре, Джек — подметна, отдалечи се и заговори с драките.

Гатхул продължаваше да ръмжи. К’рок жестикулираше възбудено. Амбър го докосна по рамото.

— Какво става? Ще се измъкнем ли изобщо оттук?

— Само ако съумеем да докажем на кралицата, че знаем как да се защитаваме. Вандовър може да ръси колкото си ще сладки приказки, но с тях няма да получим кораба, нито ще успеем да върнем Пепус обратно на Малтен.

Вандовър бе застанал от другата страна на леглото.

— Те няма да посмеят да ни сторят нищо лошо — обади се той.

Джек се изсмя мрачно. Гатхул и двама от драките го изгледаха навъсено.

— Виждаш ли — отбеляза Джек. — Сигурно се чуди на какво се смея. Чуди се как е възможно да се кискаме, след като сме изпаднали в подобно положение. Единственият начин да получиш уважението на драките е да го извоюваш.

Гатхул отмести поглед и продължи разговора си с К’рок.

— Но, Джек — прошепна Амбър, — ти не бива да се съгласяваш на техните условия. Не можеш да се биеш с голи ръце.

К’рок я чу и се озъби.