Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
Бронята можеше да поеме доста енергия — беше изработена с тази цел, но рано или късно системите за терморегулация щяха да откажат и тогава Джек щеше да се изпече в собствения си костюм. Той се преметна назад и тъкмо навреме, за да се изплъзне от втория откос, след миг отново рязко скъси дистанцията между двамата.
Подът под краката им се тресеше. Гатхул замахна и удари Джек в нагръдната плоча. Ударът се предаде чак до пръстите на краката му. Джек си пое с мъка въздух и отвърна с бърз удар, колкото да се откъсне от чуждоземеца. Гатхул се просна на пода, но се претърколи чевръсто и отново се изправи. Съдейки по ъгъла, по който си извиваше главата, Джек бе наясно, че генералът го следи зорко.
Но Джек все още не беше в състояние да предприеме следващия ход. Трябваха му поне няколко секунди, за да започне да диша нормално. Имаше чувството, че някой е изстискал от дробовете му всичкия въздух.
Дракът се изправи в цял ръст. Погледът му се плъзна покрай Рицаря. Джек премигна, за да отърси от клепачите си капчиците пот, и вдиша спарения въздух. „Кучи син“ — промърмори, но мислеше за К’рок. Милосецът се бе оказал прав. Гатхул го виждаше само тогава, когато Джек се движеше.
Подаръкът на миньорите от Лазертаун вероятно неведнъж бе спасявал живота му. Проблемът беше как да победи Гатхул, без да се налага да го убива и да разпалва още повече гнева на кралицата. Защото, за да го надвие, Джек неминуемо трябваше да се раздвижи, а това означаваше и да му привлече вниманието.
— Какво прави той? — попита с изкривено лице Баадластър.
— Нямам представа. Освен ако не е получил повреда в управлението на костюма.
— Ще се справи — намеси се Пепус и облиза устни.
— Зная — прошепна Амбър. — Той винаги се справя.
— Нямаме много време — изстена Вандовър. — Ако ще прави нещо, да го прави сега.
Сякаш в отговор на нетърпението му Джек се извъртя рязко и кракът му попадна точно под издължената брадичка на генерала, там, където една тънка плочка прикриваше гърлото му. Дракът отлетя назад с разперени безпомощно ръце. Джек пусна един нисък откос, който облиза ризницата на Гатхул и го принуди да отскочи право в обятията на Рицаря. Двамата противници се сблъскаха отново и когато Амбър отвори очи, дракът лежеше на пода, а Джек бе опрял подметка върху гърлото му — единственото уязвимо място в тялото на дракския войн.
Победата беше тяхна.
25.
Совалката за Малтен бе прибрана в един от транспортните хангари на кораба-майка, но рампата не беше демонтирана и корабът бе готов за извеждане в космоса. Пепус се беше свил в леглото си, в очакване да ги натоварят на кораба. Като че ли дишаше по-леко, за първи път от няколко дена насам, и дори цветът на лицето му не беше така блед. До него стоеше К’рок — издигаше се като голяма космата планина. Императорът се пресегна и хвана Джек за ръката.
— Заявявам на всеослушание, че от този час снемам от теб всички обвинения за предателство и дезертьорство. С което ти давам и абсолютното си опрощение. К’рок и Баадластър ще бъдат мои свидетели.
— Потвърждавам — избоботи с басовия си глас милосецът. Вандовър само кимна.
Джек усети, че ръката на императора трепери.
— Защо сега? — попита той. — Работата ми още не е приключила.
— Защото го извоюва. Искам сянката над теб да бъде вдигната — в случай че нещо ми се случи. Ти ме защитаваше от всичко, освен от мен самия. Не мога да искам от теб да направиш нещо повече. Ето защо се налага този въпрос да бъде решен още сега.
Джек втренчи поглед в императора.
— Аз ще се върна. Не забравяй, че ми обеща трона.
Той отстъпи назад, забелязал, че към тях се приближават драки.
Вандовър стоеше с гръб към чуждоземците. Лицето му бе мрачно и навъсено.
— Пепус, бих искал да преосмислиш желанието си да се прибера с теб. Бях се подготвил да замина с командир Сторм и вече е късно да променям плановете си.
— Нуждая се от теб тук — отвърна простичко Пепус.
— Но аз трябва да потърся Свети Колин…
— Има кой да го потърси. Ти си по-важен за мен.
Баадластър млъкна. След това, прикривайки злобата, която святкаше в очите му, той склони глава и отстъпи, за да може дракският войник да изтика леглото нагоре по рампата. Веднага щом Пепус се скри в совалката, той се извърна към Амбър и я улови за лакътя. Наведе се към ухото й, преди младата жена да успее да го отблъсне.