Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
Достатъчно дълго, надяваше се Джек, за да бъде спасен.
26.
Докато четеше резултатите, лекарката поклати глава.
— Никога няма да се възстановите напълно — каза на Пепус. Императорът неволно се сви в леглото.
— Това няма значение — отвърна той с престорена смелост. — Кога ще ме отървете от това нещо? — посочи леглото с ръка.
На устните на лекарката затрептя едва забележима усмивка.
— „Това нещо“ ви помага да дишате. Погледнете тук и тук — тези тъмни петна показват засегнатите участъци. Уврежданията са необратими, за съжаление, все във важни участъци. Тази зона тук е за мускулната активност. Мисля, че ще успеем да я заобиколим и скоро ще ви отървем от респиратора. Но ръката и кракът никога няма да си възвърнат предишната сила. В добавка сега сте двойно по-податлив на повторен удар.
— Ще мога ли да си изпълнявам задълженията? — попита Пепус и зелените му очи светнаха.
— Мисля, че в това отношение няма да срещнете проблеми…
— Това исках да зная. Вандовър! — провикна се императорът.
Министърът бе слушал разговора им със замислено изражение. Сега се приближи до леглото веднага.
— Вандовър, освободен си от задълженията, които ти прехвърлих, когато се разболях.
— Толкова скоро? Може би трябва да почакате, поне докато ви вдигнат от леглото. Съществуват рискове… — Вандовър млъкна, забелязал, че императорът се изправя, въпреки че черупката на респиратора обхващаше гърдите му.
Пепус даде знак на лекарката да ги остави сами. Жената се поклони и напусна безшумно помещението. Веднага щом вратата се затвори, той каза:
— Внимавай, Вандовър. Много внимавай. Не позволявай на амбицията да те препъне. Защото поне засега има предостатъчно и за двама ни.
Баадластър задържа дъх и се овладя с усилие на волята. Едва тогава отговори:
— Ти си безскрупулен тип.
Пепус се засмя.
— Вярно, но и ти си същият.
Баадластър не отговори. Императорът подръпна крайчеца на чаршафа.
— Все още ли поддържаш контакти със Зелените ризи?
— С някои от тях.
— Чудесно. Искам да пуснеш слуха, че когато открием Свети Колин, смятаме да го задържим в плен, докато Скиталците се укротят.
— Може би няма да е необходимо. Дочух, че на някои от другите континенти имало стълкновения между Скиталци и драки. Дори Зелените ризи да ги подкрепят, колко дълго ще издържат?
Пепус се облегна назад. Въпреки обещанията си Трикатада бе започнала инвазия, макар и под привидния претекст, че се опитва да въдвори ред. Той повдигна рамене.
— Какво пък. Няма нищо лошо, стига да се бият помежду си.
— Това ще го запомня — обеща Вандовър и се разсмя. След това се поклони и напусна стаята. Императорът помисли известно време, после повика командир К’рок.
Милосецът се появи запъхтян и разчорлен, сякаш бе тичал дотук. Приближи се до Пепус и кимна почти пренебрежително.
— Разполагаш ли с хора, на които мога да се доверя?
Милосецът присви очи, сякаш го бяха оскърбили. Пепус го разглеждаше с невинно изражение.
— Нужен ми е някой, който да проследи човек от Планетната полиция.
— Ах — въздъхна командирът и се намръщи. — Но Планетната полиция е на наша страна.
— Не. Никога не е била. Първо, Уинтън, а сега, боя се, и Вандовър.
— Ще видя какво мога да направя — отвърна К’рок. — Имам неколцина доверени хора.
— Чудесно. Баадластър скоро ще напусне двореца, ако вече не го е сторил. Искам да бъде проследен. По възможност и записан с камера. Съмнявам се, че ще се получи, защото той сигурно използва заглушители. Но въпреки това опитайте.
— Добре, ще бъде изпълнено — изръмжа К’рок.
Пепус кимна и затвори очи. Вълнението му бързо се уталожваше. Последното, което чу, преди да се унесе в дрямка, бяха отдалечаващите се стъпки на милосеца.
К’рок реши, че ще е най-добре да не се доверява никому, а да свърши сам възложената задача. Беше си облякъл костюма и не беше никак трудно да проследи Баадластър в колата, която си бе поръчал. Машината се плъзгаше върху въздушната си възглавница ниско над повърхността на малтенските улици, а К’рок използваше умело различни прикрития, за да остане незабелязан. Когато най-сетне роботизираната кола спря, Баадластър остана да чака вътре, докато към него се присъедини друг силует. К’рок увеличи максимално чувствителността на своите сензори и я разшири във всички посоки, в случай че някой реши да се промъкне зад гърба му.