Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Сезонът на бурите
Сезонът на бурите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сезонът на бурите

Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:

„Сезонът на бурите“ излиза за пръв път на български език. Това не е предистория, нито продължение на поредицата, а напълно самостоятелен роман.
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
1 ... 11 12 13 14 15 16 17 18 19 ... 133
Перейти на страницу:

— Успокой се. Това за импотентността са глупости. Измислих го в момента, с надеждата, че слухът ще се разнесе. И крадецът ще се уплаши…

— Така ще се уплаши, че ще хвърли мечовете ти в помийната яма — трезво констатира бардът, леко пребледнял. — И никога няма да си ги върнеш. По-добре се довери на братовчед ми Феран. Той е следовател тук от години, има цяла армия шерифи, агенти и шпиони. Ще намерят крадеца за нула време, ще видиш.

— Ако все още е тук — изскърца със зъби вещерът. — Може да е офейкал, докато съм бил в затвора. Как, викаш, се казва тази магьосница, заради която попаднах там?

— Лита Нейд, с прякор Корал. Досещам се какво замисляш, приятелю. Но не знам дали е най-добрата идея. Тя е магьосница. Магьосница и жена в едно лице — това е друг вид, особен, който не се поддава на рационално опознаване и функционира по непонятни за обикновените мъже механизми и принципи. Но какво ти разправям, ти сам знаеш добре това. Имаш пребогат опит по този въпрос… Каква е тази суматоха?

Шляейки се безцелно по улиците, се бяха озовали в околностите на площадче, откъдето се разнасяше оглушителен шум от непрекъснати удари с чукове. Тук, както се оказа, работеше голяма бъчварска работилница. На улицата, под навес, бяха натрупани на равни купчини изсушени летви за бъчви. Оттук, доставяни от боси хлапаци, летвите отиваха на маси, където майстори ти закрепваха на специални стойки и ги обработваха, после ги рендосваха и ги съединяваха с други летви. Гералт наблюдава известно време как под натиска на сложни менгемета и с помощта на закрепвани с винтове сглобки се оформя бъчвата и веднага се обхваща с железни обръчи. На същата улица се вдигаше пара от големите котли, в които заливаха с вряла вода бъчвите. От вътрешността на работилницата, в двора, долиташе мирис на горяща дървесина, там бъчвите се заякваха преди по-нататъшната им обработка.

— Всеки път като видя бъчва — обяви Лютичето, — ми се допива бира. Да отидем зад ъгъла. Знам една много симпатична кръчма.

— Иди сам. Аз ще навестя магьосницата. Изглежда, че знам коя е тя, вече съм я виждал. Къде да я намеря? Не ми прави физиономии, Лютиче. Струва ми се, че точно тя е източник и първопричина на моите проблеми. Няма да чакам развитието на събитията, а ще отида и ще я попитам направо. Не мога да вися тук, в това градче. Дори и само защото съм много зле с парите.

— На това ще намерим лек — рече гордо трубадурът. — Ще те подкрепя финансово… Гералт, какво става?

— Върни се до бъчварната и ми донеси една летва.

— Какво?

— Донеси ми летва. Бързо.

Улицата беше преградена от трима мощни биячи с отвратителни, брадясали и немити муцуни. Единият, широкоплещест, почти квадратен, държеше в ръка обкована палка, дебела като дръжката на корабна макара. Другият, с кожух с кожата навън, носеше сатър, а в колана му беше мушната абордажна брадва. Третият, мургав като моряк, беше въоръжен с дълъг и зловещо изглеждащ нож.

— Хей, ти там, ривският скункс! — започна квадратният. — Как се чувстваш без мечове на гърба? Като с гол задник срещу вятъра, а?

Гералт не започна дискусия. Той чакаше. Чуваше как Лютичето се пазари с бъчварите за летвата.

— Вече си беззъб, дивако, отровна вещерска гадино — провлачи квадратният, който явно беше най-умелият от тримата в ораторското изкуство. — Никого не го е страх от влечуго без зъби! Защото то е като червей или като глист. А такива гадини ги стъпкваме с обувките и ги правим на каша. За да не смеят повече да идват в нашите градове, да се навъртат около добрите хора. Няма повече да мърсиш нашите улици със слузта си, боклук. Бийте го, момчета!

— Гералт! Дръж!

Вещерът улови подхвърлената му летва, отскочи от удара на палката, халоса квадратния отстрани по главата, завъртя се, удари по лакътя бандита с кожуха — онзи изкрещя и изпусна сатъра. Гералт го измлати в свивката на коляното и го повали, след което моментално се извъртя и го нацели с летвата в слепоочието. Без да дочака бандитът да падне и без да прекъсва движението си, отново се изплъзна от палката на квадратния и го тресна по свитите върху ръкохватката пръсти. Квадратният изрева от болка и изпусна палката, а Гералт го удари последователно в ухото, по ребрата и в другото ухо. А после го изрита със засилка между краката. Квадратният падна и се сви на кълбо, като се гърчеше и тикаше лице в земята.

Мургавият, най-висок и бърз от тримата, затанцува около вещера. Атакуваше приклекнал, като ловко прехвърляше ножа от ръка в ръка и го въртеше в кръг. Гералт без усилие избягваше замахванията, отстъпваше и изчакваше онзи да направи по-дълга крачка. А когато това стана, изби ножа с рязък удар с летвата, озова се с пирует зад гърба на атакуващия и го удари в тила. Главорезът падна на колене, а вещерът го халоса в десния бъбрек. Халосаният нададе вой и се надигна, и тогава вещерът го удари с летвата под ухото, в нерва.

1 ... 11 12 13 14 15 16 17 18 19 ... 133
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)