Сълзата на дявола [bg]

— Какво обяснение им даде? — поинтересува се Лукас.

— Че някакъв приятел е заболял и трябва да го навестя в болницата. — Той размаха пръст към Кейдж: — Мразя да ги лъжа. Мразя.

Лукас си спомни хубавото му момченце.

— Ще направим всичко, което зависи от нас — увери го тя.

Той я погледна в очите (което се удаваше на много малко мъже) и каза:

— Не искам каквото зависи от вас. Или ще запазите участието ми в тайна, или се махам.

— Така ще бъде — отсече тя.

Погледна останалите. Си Пи, Гелър и Харди кимнаха.

Кинкейд свали якето си и го остави на един стол:

— Добре. И така, какъв е планът?

Лукас започна да му разказва за хода на разследването. Кинкейд само кимаше, без да пророни дума. Тя опита да прочете по лицето му дали одобрява действията ѝ. Накрая завърши:

— Кметът скоро ще излезе с обръщение към убиеца. Предложи да дадем парите на него. Няма да го каже направо, само ще намекне. Надяваме се убиецът да се свърже с нас. Парите са в няколко торби с предаватели в сейфа на хранилището. Можем да му ги доставим когато поиска.

— После Тоби ще го проследи до бърлогата му — продължи Кейдж. — Тактическият отряд на Джери Бейкър е в бойна готовност. Ще го пипнем, когато се прибере в скривалището си. Или ще му устроим засада по пътя.

— Каква е вероятността да го подмамите с парите?

— Не знаем — отвърна Лукас. — От бележката се вижда, че изнудвачът, онзи, който загина при катастрофата, е доста тъпичък. Ако и партньорът му, Гробокопача, е същият малоумник, може да не се подлъже.

От лекциите по психология на престъпността в Академията Лукас помнеше, че по-слабоинтелигентните престъпници са по-подозрителни от по-умните. Никога не импровизират, дори при промяна на обстоятелствата.

— Което означава — обясни тя, — че може да продължи да избива хора по начина, по който са го инструктирали.

— Дори не знаем дали убиецът ще чуе изявлението на Кенеди — добави Кейдж. — Може да не постигнем нищо, но просто нямаме никаква улика.

Лукас забеляза, че Кинкейд гледа Бюлетина за особено тежки престъпления, оставен на една маса. В този брой се описваше взривът в къщата на Гари Мос. Тези бюлетини съдържат подробно описание на престъплението и служат информация на полицаите, които може да поемат разследването, след като е стигнало до някакъв етап. Тук се описваше как децата на Мос едва оцелели от пожара. Паркър Кинкейд гледа бюлетина по-дълго, отколкото му искаше. Очевидно докладът за покушението срещу близките на информатора го разтревожи.

„Двете деца успели да се измъкнат от горящата сграда само с леки обгаряния.“

Най-сетне той отмести очи. Огледа оперативния център, телефоните, компютрите, бюрата. Погледът му спря върху монитора, показващ бележката на изнудвача.